„Русофил“ не е любител на Достоевски и Чехов, а лакей, постигнал низостта на самоунижението

Циганизация, болшевизация или русификация на политиката?
Това е едно и също нещо
Българските евро-азиатци искат да ни афро-американизират

Кънчо Кожухаров

На преден план в българската политика излезе афро-американският вирус на протестите. Ако пренебрегнем гръмките и нищо не значещи лозунги, тезата на протестиращите се свежда до едно: „Не признаваме резултатите от редовните парламентарни избори. Ще искаме избори, докато разрушим модела.“

Моделът, който искат да разрушат, е моделът на парламентарната демокрация. Водачите на протестите – ако приемем за водачи марионетките, които са управлявани дистанционно и финансово от Васил Божков – премълчават истинската си цел: да овладеят властта, за да установят нова диктатура. Навират в очите ни наскоро появилия се афро-американски вирус, за да не забележим отдавна пробутваната от тях циганизация, болшевизация и русификация на политиката.

За демокрацията това може да е смъртоносна болест.

„Циганин“ не е етнос, а социална роля

Познавам роми, които успяват в живота, като работят честно и не по-малко от българите. Никой от тях не е получил и лев – нито от многобройните програми за интеграция, нито от още по-многобройните организации, които са се самообявили за защитници на техните права. Българският бюджет е похарчил стотици милиони, ако не и милиарди за въображаемата интеграция; още повече са похарчени по програми на Европейския съюз.

Резултатът е плачевен – никой не иска да се интегрира. И защо да иска, когато получава пари без да си помръдне пръста. Оказва се, че предвидените за ромите помощи – тези, които все пак стигат до тях – не им помагат да се превърнат в нормални работливи граждани, а ги държат в положението на социални инвалиди. Казано с две думи – циганизират ги.

Защото в България „циганин“ отдавна не е етнос, а социална роля. Насила натрапена роля – може би с най-добри намерения, но с възможно най-лошия резултат – ролята на безпомощния лумпен, който живее на гърба на останалите. Живее с нищожна част от отпуснатите по разни програми средства – защото огромната част отива в организациите пиявици, които са се прикрепили по хранителната верига и смучат нашите пари.

Единственият начин да интегрираш някого в обществото – така че да бъде полезен и за себе си, и за другите – е като му обясниш, че правата и задълженията, които той има, са същите като на всеки друг гражданин на страната. И не само да му обясниш, че „който се учи, той ще сполучи“, а и да започнеш да прилагаш принципа „Който не работи, не трябва да яде.“

Както и основополагащата максима на добре организираните общества: „Мястото на крадците и бандитите е в затвора.“ Което по асоциация ни препраща към болшевиките.

„Комунист“ не е привърженик, а ползвател на една мракобесна идеология

Партията, която е на път повторно да загроби България, вече не се нарича „комунистическа“. Бившата БКП за една нощ се прекръсти на БСП, но не смени болшевишката си и антибългарска същност. Защото тази партия получи властта от Червената армия, която през 1944-а окупира страната ни. Окупаторите съзнателно дадоха юздите на управлението в ръцете на най-некадърната прослойка от населението – за да си осигурят вечната й благодарност и сляпото й подчинение.

И преуспяха. Благодарните лакеи съсипаха икономиката на страната, но затова пък навсякъде нацвъкаха монументи, възхваляващи техните господари. За 45 години на три пъти фалираха държавата, но въпреки това си въобразиха, че се предопределени за властници. От 1989 година я фалираха още два пъти – при Луканов и при Виденов. Третият път – при Станишев и Орешарски не успяха да доведат фалита докрай, защото хората се разбунтуваха и ги свалиха от власт.

Сега свалените от народа пишман политици и техните потомци видяха как Демократическата партия в Америка използва негрите, за да се докопа до властта, и решиха също да протегнат ръце към нея. Но понеже са некадърни да я вземат с демократични избори, искат да сменят модела – за да могат отново да цицат на корем от бюджета, ползвайки привилегиите, които им дава комунистическата идеология. Което показва, че Нинова, Жаблянов, Вигенин и компания напълно са се циганизирали – в разтълкувания по-горе смисъл на думата. На техния фон подпалвачът на недоволството, г-н Румен Радев, изглежда едва ли не като идеологически исполин.

Ако не беше подлизурското му поведение пред наглия руски патриарх и безбройните теманета, които направи пред Путин, и ако бяхме много глупави, може би щяхме да му повярваме. Но по-голямата степен на циганизация и болшевизация не прави Радев по-различен от другите. Това, заради което всички политически мръсници се втурнаха в негова защита, е отявленото му руско патриотарство.

„Русофил“ не е любител на Достоевски и Чехов, а лакей, постигнал низостта на самоунижението

Едва ли Радев се изживява като верен войник на Путин. По-скоро изглежда, че Путин е негов кумир в политиката и той би искал да повтори стъпките му на българска сцена, като я русифицира напълно.

Началото – поне що се отнася до корупционната съставляваща – бе многообещаващо. Е, вярно, че тя не може да се мери с корупционния потенциал на Путин, но трябва да признаем, че Радев стори всичко по силите си, за да гарантира купуването на шведските „Грипен“. Не мисля, че е било само заради някаква обещана комисиона. По-скоро е искал в угода на своя ментор Решетников (и Путин) да омаломощи бъдещата българска бойна авиация, преди да изиграе най-важната си роля – на Троянския кон, който ще изведе България от НАТО и ЕС, за да я предаде в ръцете на евро-азиатците.

Продължението – организирането на шпионски кръг в президентството, който да обслужва интересите на Русия – също е знаково. Убеден съм, че и краят ще е знаков. Когато след година и няколко месеца Радев загуби имунитета си, трябва да бъде съден за престъпления срещу републиката.

Вече четвърта година този човек е позор за България и петно върху президентската институция, но последната капка, която преля чашата на политическата му низост, беше раздухването на небивала злост и омраза сред българите. Това е единственото му амплоа, в което Радев изглежда почти демоничен.

Иначе е толкова незначителен и жалък, че няма как да му благодаря, загдето е олицетворение и живо доказателство за моята теза.

Циганизацията, болшевизацията и русификацията на политиката са едно и също нещо.

Публикувано със съгласието на Faktor.bg

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme