Русия тества Тръмп преди президентските избори, планът й е да раздели света на отделни сфери на влияние

Януш Бугайски, The Hill

Белият дом се ангажира със самоунищожителна стратегия като не реагира категорично на поредната руската атака срещу САЩ. Уклончивата реакция по отношения на обявения от Русия бонус за талибаните, готови да убиват американски военни в Афганистан, са индикация, че президентът Тръмп е склонен да игнорира кампанията на Кремъл срещу американските интереси, целейки да постигне

нова сделка с руския президент Владимир Путин,

ако бъде преизбран през ноември.

Тръмп запази дълго време мълчание по отношение на серията провокации от страна на Русия срещу американските сили. Неотстъпчивостта на президента насърчава Путин подчертава, да изтъква уязвимостта в лидерството на САЩ и да тества лоялността на Тръмп към едно ново разведряване. В арсенала на провокациите се включват честите прелитания на руски самолети над американски военно-морски кораби, нерегламентираното движение на руски кораби за наблюдение по крайбрежието на САЩ и опасните военно-морски срещи, уговаряни за руски кораби на определени локации. Вместо подобна агресия да бъде категорично осъдена и с контра действия да бъде демонстрирано американското превъзходство, Тръмп отправи покана към Русия да се върне в групата на най-развитите индустриални страни в Г-7 и се опита да предотврати налагането на по-строги санкции, гласувани от Конгреса, по отношение на руски граждани и компании за ролята им по време на агресията в Украйна и за намесата им в американските избори през 2016.

Путин смята, че при втори мандат Тръмп би бил по-малко сдържан при определяне на двустранните отношения с Москва и може би ще игнорира Конгреса и екипа си за национална сигурност. Независимо от това дали руските тайни служби разполагат със строго секретна информация от личен и финансов характер, която Тръмп отчаяно крие, президентът може би искрено се надява, че Вашингтон ще работи заедно с Москва за решаването на различни глобални предизвикателства. Путин се опита да използва тази своя наивна идея по време на пандемията, за да намали отбранителните способности на Америка и спечели геополитическо превъзходство.

В случай, че Тръмп бъде преизбран, Москва ще настоява да бъдат премахнати най-тежките финансови санкции към нейните ключови олигарси и повече да не бъдат налагани нови. Това би засилило

способностите на Русия за изнудване и шантаж

в енергетиката, да разширява мрежата на политическа корупция и да узакони незаконното анексиране на Крим и окупацията на Източна Украйна. Също така Тръмп може да бъде убеждаван от Путин все повече да ограничава американското военно присъствие в Европа, възползвайки се от неговото скорошно изявление, че броят на американските военни сили в Германия ще бъде значително намален. Често отправяните критики на Тръмп към ЕС и НАТО ще насърчават Кремъл да се възползва от мрънкането на президента по различни поводи, превръщайки го в инструмент на своята офанзива срещу Запада.

Предложението за сближаване ще се основава на погрешното предположение, че Вашингтон може да изгради ползотворно партньорство с Путин. В действителност, Москва се стреми Вашингтон да се съгласи с претенциите й да има контрол над външната политика, сигурността и специалните служби на съседите, които някога са били част от царска Русия или СССР (съветската империя). Подобна схема беше очевидна в Договора за европейска сигурност, подписан от Москва след нейната инвазия в Грузия през август 2008 година. В него се казва, че самата Русия може да гарантира сигурността на своите бивши сателити. След време договорът беше отхвърлен, но основните цели останаха непроменени и могат да се понравят на Тръмп и на по-изолационистично мислещата част от президентската администрация.

Вярата на Тръмп, че Вашингтон може ефективно да работи с Кремъл в справяне с глобалните предизвикателства не се базира на никакви достоверни доказателства. На всяко поле за сътрудничество, Москва активно предизвиква конфликти, за

да подкопава европейските интереси

Тя подкрепя режими и терористични групи от Близкия Изток, които са заклети врагове на САЩ, включително и в Афганистан. Тя отслабва европейската енергийна сигурност и преследва целта да има монопол върху доставките. Тя заплашва съюзниците от Източния фланг на НАТО и подхранва въоръжените конфликти в Украйна, Грузия, Молдова и Азербайджан, за да наруши баланса между съседите и западните институции извън тях. Нейната намеса в Западните Балкани подклажда възникването на етнически и междудържавни конфликти, които Вашингтон и Брюксел се борят да разрешават.

Белият дом също трябва да се освободи от заблудата си, че Москва спазва международните правила, когато веднъж е подписала едно споразумение. От гледна точка на Кремъл, целта на всякакви преговори е да надхитри противника, като постигне снизхождение за предишни свои действия на агресия. Нереализираният мирен план от 6 точки с Грузия, нарушеното споразумение за изтеглянето на военни части от Молдова и потъпканият меморандум от Будапеща, гарантиращ териториалната цялост на Украйна, са най-фрапиращите примери за двуличието на Москва.

Кремъл ще предложи геополитически споразумения на Тръмп, които могат да изглеждат привлекателни, но ще бъдат така направени, че да подкопават американското присъствие на световната сцена и да изолират неговите европейски съюзници. Водещата и

най-голяма цел на Путин е да раздели света на отделни сфери на влияние

В тази схема Русия иска да доминира в евразийското „поле на власт“, което включва половин Европа и неутрализирането на другата половина от континента като отслабва позициите на НАТО – основен гарант за сигурността, разделяйки Европейския съюз, прекъсвайки трансатлантическите връзки. Изглежда, че дори и целенасоченото убийство на американски войници в Афганистан не насърчи Тръмп веднъж за винаги да осъди действията и амбициите на Путин. Превод: Faktor.bg

Публикувано със съгласието на Faktor.bg

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme