Андрей Иларионов: В основата на руската култура и идеология лежи “антизападнячеството”

Интервю на Диниил Константинов, Каспаров. Ру

Преди да започнем размишленията по повод “отделната руска цивилизация” нека да си изясним понятията. Бих искал да знам, какво Вие разбирате под “цивилизация”? Имам предвид локална цивилизация, обособена в пространството от другите цивилизации, а не общочовешката цивилизация.

– На мен ми се струва, че е много важно да се обърнем към някои фундаментални въпроси. Цивилизацията е точно такъв вечен, фундаментален въпрос, защото тя действа в течение на много дълго време и е важно да се знае какво е това. В литературата могат да бъдат намерени много и различни определения.

Моето разбиране за цивилизацията малко се различава от това, което може да бъде намерено в леснодостъпните източници.

От моя гледна точка цивилизацията е система от много специфични явления: идеология, светоглед, религия, практики на поведение, правни режими, култура на отношенията между хората, отношенията в семейството, отношенията към жената, отношението към властта, към Бога и доста много други понятия, които по един или друг начин са свързани с това.

Един от интересните въпроси е в каква степен една или друга цивилизация, от тези, които съществуват на планетата, са свързани с определен език или езици.

Но най-главното във всяка цивилизация – това са идеологията, религията, мирогледа, ценностите, които споделят хората, отнасящи се към тази цивилизация.

Действително един от важните елементи, но не единствен, е религията, някаква религиозна концепция, която едновременно е морална, етична и поведенческа норма.

И освен това, трябва да отбележим, има някои етнически групи, които са формирали свои, отделни подцивилизации, понякога използваме думата “цивилизация”, а понякога доста по-скромната дума “култура”.

Например, културата на баските или културата на евреите, или културата на сикхите. Това е свързано или с относително неголяма спрямо другите етнически групи, или с религиозна група, която е относително скромна по брой в сравнение с останалите.

И тогава там се наблюдава много ясно съчетание или на определена религиозна група с цивилизацията, или на определена етническа група с цивилизацията.

Има големи цивилизации, които включват в себе си голям брой етнически групи.

Тоест, става дума за много мащабни явления или за неголеми, но в същото време, отчетливи цивилизации.
Понякога те са наричани “култури”.

Ако правилно съм разбрал, според Вас, религията играе определяща роля в процеса на формиране на цивилизацията или, най-малкото, е играла в миналото?

– Вероятно сте прав, в смисъл, че ако гледаш миналото, то това наистина е определящ индикатор. Но по силата на секуларизацията, която се случва в последните няколко столетия, преди всичко в Европа, а след това и по целия свят, факторът на самата религия постепенно намалява и на преден план излизат други елементи на цивилизацията.

В частност – юридическите режими, поведенческите практики. Много от тях са създадени, заимствани, възпроизвеждат се, уточняват се, базирайки се на различни, включително и религиозни, стандарти, чиито примери са изработвани преди столетия или дори хилядолетия.

И сега, когато обществата в много страни са се отказали по същество от религията, тези практики, въпреки всичко се запазват. Затова често възниква неразбирането: защо дадено общество се нарича по името на религията, без значение дали става дума за католицизъм, протестантизъм или друга религия? Да, може вече голямата част от хората в това общество да не ходят на църква, но практиките, изработени за столетия съществуване на религията в качеството им на най-важен елемент на цивилизацията са съхранени.

Разбира се, нищо не остава неизменно и дори определени стандарти да са били изработени преди 500 години за протестантите или 1000 преди хиляда години за католиците, тази практики не се запазват неизменни.

Но те се променят много по-бавно отколкото се променя икономическата политика или социалната политика, или някаква мода.

Но можем ли да предположим, че някой народ, или някаква страна е приела определени религиозни представи именно по силата на своите изначални отличия от другите цивилизации?

– Действително, ние виждаме от историята, че определени народи по силата на своите светогледни концепции, които са съществували още преди приемането на тези световни религии, притежават определена предразположеност към определена система от възгледи.

Връщайки се към първоначалния въпрос, все пак била ли е някога и дали сега Русия е част от голямата западна, християнска цивилизация?

– Вие използвахте два термина: западна и християнска.

Моята позиция е следната: западното християнство не е равно на християнската цивилизация. Това са несъвпадащи множества.

Християнската цивилизация е много по-широка отколкото западната цивилизация.

Действително, ние говорим за един от най-важните фактори, които определят християнството, определят цивилизацията, религията, играе важна роля.

Но с течение на времето, не само от времето на великия разкол, който има хилядолетна давност, но дори и от по-ранен период, християнството действително се разпада на западно и източно.

Та така: и традиционното православие, и източните религии нямат отношение към западната цивилизация. И тези общества нямат отношение към това.

Да, корените са общи, но от общия корен се формират две различни светогледи системи, ценности, култури, поведенчески практики, взаимоотношения с властите, взаимоотношения в семейството, между хората, правенето на бизнес, и т.н.

Затова, според мен, западна цивилизация можем да наречем тази система от възгледи и концепции, представи, поведения, която започва да се формира през 4 век от н.е. и основните съставни са италианската и германската култура.

А във формирането на източно-християнската цивилизация, аз бих казал, че има събитие, много по-ранно от великия разкол през 1054 година – 4 века по-рано. И тази поредица от събития определя не просто разкола на предишната християнска цивилизация, но и предопределя в голяма степен историята на Русия, включително и сегашната история на Русия.

Това “предопределение” се случва много в началото на 7 век във Византия, когато от Русия още не е имало и помен: не ги е имало нито империята, нито Московското царство, нито даже Киевската Рус, даже варягите още не са пристигнали на тази територия.

Но по силата на това, че заимстваме религията от Византия, от Константинопол, и възпроизвеждаме всичко заето тогава столетия, хилядолетия, без даже да се замисляме, че в нашите поведенчески правила възпроизвеждаме норми, които са били създадени или са се появили преди 13-14 века преди нас.

Можe ли да се каже, че са съществували две християнски цивилизации? Грубо казано – романо-германска от една страна и условно “византийска”, която включвала в себе си България, Сърбия, по-късно и Рус и оттогава Русия е правоприемница и духовен наследник именно на византийската “клонка”?

– Можем да кажем, че вследствие на различни процеси, чак до разделянето и падането на двете Римски империи, в Източната, която е Византия, се случва един вид “обратна елинизация”, но с формирането на авторитарен твърд режим, а след това цялата конструкция, която условно можем да наречем византинизъм, преминава по наследство към нас.

И освен приемането на православието от Волдемар, който след покръстването става Владимир, най-важното събитие за нас е падането на Константинопол през 1453 година. Последствията от това събитие са няколко. След като пада Константинопол Москва, столицата на Московското княжество се оказва единствената източно-православна държава, не окупирана от друга религия.

И самият този факт изиграва, естествено, определена рола във формирането на съзнанието.

И още нещо, след падането на Византия хората, повече свързани с идеологията и военното дело се отправили на север, емигрирали към Москва. И със себе си те носят идеологията на ресантимента, на реванша, идеологията за възстановяването на източното православие, за което било необходимо отново да бъде завоюван Константинопол, да бъде освободен от турско робство.

И добре известната концепция “Цариград е наш” и опитите да бъдат завладени проливите и даже “Москва – Третият Рим” всичко това е отглас от големия приток от гръцки интелектуалци, които мечтаели за връщането на историческите им земи.

Но връщане на остриетата на московските, руските щикове, саби и лъкове и други подобни инструменти за убеждение.

И от средата на XV век и практически до днес тази концепция е жива и се възпроизвежда, а ние продължаване да носим този идеологически продукт.

Трябва да кажем и, че освен това, гърците донасят и много мощен заряд на антизападнячество. И този елемент на антизападнячество, който преди това не съществува в никакви идеологически документи на Московското княжество, а след това и в Московското царство, както и антисемитизма се вкоренява здраво в нашето самосъзнание, в техен носител се превръща руската идеология.

А след това има много събития: “вестернизация”, вълна на “полонизация”, след това съвършено дивата, екстраординерна модернизация на Петър I, след това принудителната вестернизация на руския елит, движението в западно направление, многобройни реформи, възприемането на западните образци на поведение, дори и на езика.

Силният държавен апарат на Руската империя е построен от германците, за военните успехи от края на XVIII и началото на XIX век също трябва да благодарим на германците. Русия е длъжна на евреите, на още други народи, всеки от които е носител на определени динамични модели на поведение.

А какъв е приносът на руснаците? Толкова ли изостанали са били, че не са могли сами да създадат нещо?

– Всяка култура започва с идеите. Целият процес на институционално развитие е съставен от няколко стъпки: първо една идея, след това тя се разпространява, завладява група хора, става все по-голяма. След това за групата тя се превръща в ценност, такава, че хората са готови да я защитават, отстояват, появяват се поведенческите практики. И после, в някакъв момент, тези практики се превръщат в институции.

Ако възникнат идеи на прогреса, развитието, свободата, правата и този процес продължи, то след десетки или стотици години ще възникне култура и цивилизация на прогреса и успеха.

В случая със западната цивилизация отначало се появяват идеите на хуманизма, републиката, демокрацията, разделението на властите и виждаме как те се превръщат в ценности, ценностите стават практики, практиките – институции, закони, конституции.

Но когато се появяват разрушителни идеи, например идеята на комунизма, те преминават през различните етапи, накрая тези лъжливи идеи се насаждат с помощта на оръжието, както, например, по време на Гражданската война в Русия, а по-късно в Източна Европа.

Това, което трябва да подчертаем, е, че нито една цивилизация – нито християнската, нито ислямската, нито източно християнската или православната, към която принадлежи и Русия, не остават в неизменно състояние дълго време.

Има възходи и спадове, понякога тези спадове се оказват катастрофални, както у нас през 1917 година, както в Иран в резултат на Ислямската революция. Катастрофален регрес преживява Китай с победата на маоистите-комунисти.

Можеше ли Русия да тръгне по друг път?

– Стигахме до темата за историческите отклонения и алтернативните пътища на развитие. Бих я нарекъл древно-руска тематика. В Рус съществуват институциите на вечно – демократична институция, самата древно руска държава, а по късно и държавата Рус, достатъчно силно се различават от всичко, което по-късно се появява в Московия и повече или по-малко, но са по-близки до западноевропейската цивилизация.

При Петър I, който провежда дълбока модернизация, едновременно с това се случва интензивна девестернизация. Тук е важно да се отделят процесите на модернизация, тоест заимствуване на нови технологии, нови елементи, които не съществуват дотогава – и армия, и флот, и даже Академия на науките, и даже вестници.

Но от гледна точка на социалните институции се случва закрепостяването на населението, което не е съществувало преди Петър. И в този смисъл имаме едновременно движение в различни посоки – от гледна точка на модернизацията, Русия се придвижва отдолу нагоре по скалата на рационалните ценности. Но по скалата на източно-западните ценности се случва деградация.

Едва десетилетия по-късно дворяните получават лична свобода, защото до този момент, не само селяните, но и всички съсловия, включително и дворяните, по същество са крепостни на самодържеца.

Т.е. ние виждаме как всяко събитие се оказва радикално, то променя пътя на страната: изборът на Волдемар да приеме православието и да стане Владимир през 987 година задава една траектория. Изборът на Ягайло в полза на католицизма създава съвсем нова страна и включва Великото Литовско княжество в нов контекст.

Виждаме как всяко решение има непредсказуеми или поне в онзи момент, последствия. Да не говорим за последното столетие, когато всяко решение, започвайки от революцията през 1917 година поставя страната на определен път на развитие.

Ще дам още един пример, който показва до каква степен решенията на един или двама души водят до съвършено непредвидими последствия: посещението на Вячеслав Михайлович Молотов в Берлин на 11-14 ноември 1940 година.

Не съм сигурен дали дори в нашите съвременни учебници по история изобщо се споменава това събитие. Събитие, което е можело изцяло да промени историята на страната ни.
Защо Молотов отива в Берлин?

За да договори влизането на СССР в Тройния съюз заедно с Хитлер, Мусолини и Япония. За да договори подялбата на света и за включването на СССР във войната против Англия и Франция.

Ние знаем, че Молотов и Сталин не успяват да се договорят с Хитлер за това, кой да “вземе” Финландия.
Но представете си за секунда, че Сталин и Хитлер се бяха договорили, че бяха сключили съглашение, същото, като това в секретния протокол от 1939 година с което Сталин получава страните от Прибалтика, половината Полша, Бесарабия.

Ако година по-късно Сталин се беше договорил с Хитлер по повод Финландия, България, Турция?
СССР щеше да получи тези територии и да се включи във войната на страната на Хитлер, Мусолини, Япония и против Англия, Франция и САЩ.

И тук трябва да си зададем въпроса: а в тази нова версия на Втората световна война кой щеше да се окаже победител?

Тогава сегашна Русия щеше да има друга географска конфигурация, политически институции, историята на страната и на света щеше да тръгне по съвършено друг път.

А всичко това се случва или не се случва само от едно събитие – визитата на Вячеслав Молотов в Берлин и един фактически съвсем незначителен в този контекст въпрос: ще даде ли Хитлер Финландия на Сталин или няма да му я даде. Превод: Faktor.bg

Източник: Faktor.bg

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme