След скандалите за 24 май – от Кремъл с любов: българите са комплексари, национал-патриоти, фалшиви братушки

Ирина Алкснис, Дмитрий Бавирин, Взгляд

В България отново си припомниха “обидите, нанесени и от Москва”: уж Русия игнорира ролята на българите в просвещението на славяните, създаването на кирилическата писменост и, като следствие, руската литература.

Този път за повод послужи изложбата на Руския културно-информационен център в София.

Писателят и журналист Огнян Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмущава от това, че “руснаците, вместо да благодарят на българите, и досега крият и дори изцяло отричат ролята и значението на българите за покръстването им и създаването на руската литература”.

Като особено възмутителен факт, авторът посочва публичното изявление на Владимир Путин, който бил заявил, че “азбуката на братята Кирил и Методий идва от Македония”.

Всъщност руският президент не е казвал нищо подобно, а само, че “писмеността е дошла при нас (руснаците) от македонската земя”.

Формулировката му е абсолютно коректна, доколкото регионът, където са се родили и работили Св. Кирил и Методий се е наричал “Македония”.

Регионът, днес поделен между Гърция, Северна Македония и България, има много бурна съдба, която трите страни през последните години успешно превърнаха в

минно поле,

където “разпределят” помежду си събития с повече от хилядолетна давност.

За българския национал-патриот не съществува нито Македония, нито македонци, нито македонски език – това е провинция на България, “неразумни” българи” и “развален” български език.

С тази гледна точка били съгласни и много македонци, които до началото на XX век наричат себе си просто “славяни”.

Но опитът на съюзника на Хитлер – София – набързо да ги “побългари”, довел до партизанщина и рязък ръст на национално самосъзнание.

Впрочем, с никаква азбука няма да можем да опишем тази болка, която българските фолк-историци изпитват при споменаването на хипотезата, че Кирил и Методий са били гърци. Те биха могли и да са славяни, но за това сочи само знанието им на старославянски език.

А за българския национал-патриот те безспорно са българи, и точка, защото българският народ е просветител на целия славянски свят, баща на цялата славянска литература и основател на велика древна държава.

Историята с преименуването на Македония на Северна Македония под натиска на Гърция, недоволна от “узурпацията” на името на нейната историческа провинция е от същия тип, като

стремежа на България да “приватизира” създаването на кирилицата

В следствие на всичко това българската историография е в състояние на перманентен стрес и обяснява защо българските национал-патриоти са толкова нервни, обидчиви и неуравновесени личности: те са уморени от македонските набези срещу тяхното минало и виждат в руснаците точно такива “крадци” и “фалшификатори”.

Непрестанната и безкомпромисна война на трите страни за собственото им “велико минало” изглежда особено ефектно на фона на доста потискащото им настояще.

Гърция се превърна в символ на социално-икономическа деградация в Европа, Северна Македония се отказа от собственото си име, за да влезе в НАТО, България е най-яркия пример на саморазрушение и демонтаж на собствената си икономика в угода на Брюксел.

И да, и в трите случая виждаме засилваща се антируска политика, дейно участие в антируската пропаганда в рамките на ЕС и шпиономания и старателно пресмятане на нанесените от Русия обиди и травми.

Най-различни скандали – от шпионски до религиозни – вече почти непрекъснато разтърсват отношенията на Москва с тези страни от “македонските земи”.

Обикновено се смята, че за това е виновен Запада, който настройва тези държави срещу Москва. Но има и мнения, че Русия напразно ги е смятала за приятелски и братски и в продължение на векове им е помагала.

Друг въпрос е, че прочутата дума “братушка”, отнасящо се към българите, все по-често се употребява в Русия с ирония: и ние имаме своите претенции към България – като, например това, че страната освободена от турците от руските войски, в двете световни войни воюва на страната на германците и срещу нас.

Изобщо, ние смятаме, цялата външнополитическа дейност на съвременна София за

неблагодарна

А как иначе, щом за българските власти е нормално да не канят руски представители на празнуването на поредния юбилей на националната им независимост, да не говорим за твърденията им, че руското покровителство само е навредило на българското развитие и в имперските, и в съветските времена.

И едното и другото бие по русофилската част на българския политически сектор, и в крайна сметка става дума за нещо друго – истинската основа на новия скандал не е в реалната политика, а в националните комплекси на малкия български народ, претендиращ за историческо величие.

В сегашното раздразнение на Източна Европа спрямо Русия немалка роля играе и това, че нашата страна представлява за тях доказателство за грешно направения от тях избор и мълчалив укор за предателството им.

Миналите социално-икономически и политически успехи на Запада породиха у много от тези страни комплекс за непълноценност и второразрядност. В резултат там се появи

идеологическо уродче,

в което редом с твърдата прозападна ориентация и съпътстващото я унижение, като компенсация се появява хипертрофирана национална гордост за “великите постижения” на нациите им в миналото — понякога реални, нерядко митологични, а понякога просто изфантазирани.

Така наречената “народна фолк-хистъри” е доволно широко разпространено явления, включително и в България.

Доколко псевдоисторически са претенциите на българите към руснаците доказва тезата, че русите са покръстени от светата княгиня Олга.

Според руските историци, Олга, първата от управниците на Рус, която приема християнството, е родена в района на Псков (Псковщина-рус.), за това твърди и нейното житие, но българските национал-патриоти са уверени, че Олга е “българка”.

Колкото и да е странно, но някои руски учени и църковни деятели също смятат, че тя е с български поризход.

Съвременната руска историография, обаче, смята, че

българската версия е опровергана

и към подобни твърдения, трябва да се отнасяме, както се отнасяме към особено безумните украински “активисти – историографи” и техните изводи, че Черно море е изкопано от древните укри.

Когато низвергнатата от геополитическия Олимп и смазана Русия встъпи в нов етап на развитие и държавно влияние, това причини огромна болка на множество страни, с които Русия е свързана от векове с културна и историческа близост, доколкото със самото си съществуване им дава да разберат, че всичко, което са направили, за да угодят на Запада е било напразно.

Оттук идва и болезнената и обострена политическа реакция към това, което от Русия се вижда ясно – независимо дали става дума за произхода на славянската писменост когато става дума за България или за отношенията между православните църкви в случая с Гърция.

Но у тях се поражда естествената потребност да обвинят някой друг за всичките си неприятни преживявания и затова България не може да прости на Русия собствените си грешки. Превод: Faktor.bg

Източник: Faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme