Кога и Софийският университет ще „открие” 10-те прилики между Хитлер и Сталин

Хитлер и Сталин

Светослав Пинтев

Алма матер, където някога учех, за да сполуча, се е превърнала в „майка хранителка“ на

редица „учени” с ретроградни тоталитарни теории

и модели, каквито рядко битуваха там дори и през 1988 г., когато се завърнах от армията и се влях в студентската младеж. Просто тогава в СУ не беше много „прилично” да се хвалят социализъма и комунизЪма извън неизбежните и задължителни соц ритуали.

Вярно, че в почти излъскания си от родната социалистическа казарма мозък сигурно подсъзнателно съм сравнявал преподавателите с военните, но дори така не може да не осъзнаеш „дребната“ разлика, например между структуралиста, блестящ литературен теоретик на световно ниво проф. Никола Георгиев и армейски генерал Добри Джуров, също структуралист във властта в известен смисъл.

Днес военните са си абсолютно същите –

справка Румен Радев, президент

Истински съветски човек по школовка и манталитет. Той е идеален пример за това, че ръководството на армията и сега не е наше, а съветско, колкото и страшно да звучи този факт. А сега и в президентството е така.

Нищо, че СССР предаде Богу дух преди три десетилетия. Но пък мераклии да го възстановят начело с Путин у нас никак не липсват. Такива хора в генералитета ни нямат никакво място, разбира се, но са си там. И не виждам каква полза има тогава от тях… А някои и до главнокомандващи стигнаха. Да не отварям дума за т.нар. военно разузнаване, че направо ще стане мазало…

Още по-трагичното дори от този печален факт е, че част от академичната общност май се е върнала с още едни 50 години назад, по назад и от президента, по назад и от военните.

И сякаш точно тази част е силната в Академичния свят. Войниците, офицерите и генералите й са много, страшно много, като

промиват ударно мозъка на т.нар. бъдеще на България

Хора с титли, които опитват да подменят реалността с иделогически конструкти, изковани в чужда страна, като целенасочено унищожават в зародиш способността на младите за самостоятелна и трезва оценка на света и България. Капан за младите умове на България, заложен им от техните учители. Зловещо…

Всеки държавник, който не е помислил за това и за бъдещите последствия, не е опитал да ги ограничи, не е никакъв държавник. В този смисъл, ние държавници нямаме.

Установих с ужас, близък до този на праисторически човек, натъкнал се на горяща савана, че положението в Университета днес е несравнимо по-трагично в това отношение, отколкото беше преди 30 и кусур години, когато се подвизавах там. Във Висшите ни учебни заведения си е така. Дори не искам да си спомням за Библиотекарите, за т.нар. Икономически университет в Свищов, връх на икономическия сладолед, за УНСС и скандалния ректор Стати, посъветвал студентите да изчезват от България , ако не им харесва преподавателят Пламен Орешарски за премиер и “вся остальная” …

Нито за един 22 годишен, изключително интелигентен иначе, студент по „политология“, който ми обясняваше как обсъждали с професора колко прогресивна държава е Иран на аятоласите и как героично се съпротивлява на световния империализъм, с което твърдение той беше напълно съгласен. Младежът слава Богу не е от нашата Алма Матер, но и там изглежда не липсват такива, които

зомбират младите

Сега си давам сметка, че СУ беше някакъв остров на свободата и свободомислието, при цялата условност на тези думички през последните години на социализма, като повечето преподаватели успяваха да се измъкнат от мозъчната соц. матрицата, когато това беше възможно. Помагаха и на студентите да не бъдат пленени от нея… Дори преподавателят ни по „История на БКП“ Сашо Попов много- много не се вълнуваше от БКП и нейната история, като ни говореше основно за ВМРО… Истинската.

През 2020 г. обаче по-усилено се използва сталинистката матрица, като, разбира се, днес е осъвременена с путинистки краски. Което прибавя само неофашистки оттенъци, между нас казано. За това ще говорим по-долу.

„Не смятам, че 8 години вече уча в
„храмът на обречените – Софийски университет“

както сте кръстили своеобразно университета…“, писа в своят забележителна с неразбирането си за проблема статия преди почти година докторантка от Биологическия факултет на СУ, като текстчето й беше публикувано без редакторска намеса в електронна медия.

Тогава тази млада дама от каймака на академичния свят изрази своята контра позиция на обяснението на друг възпитаник на Университета в медиите. Той твърдеше, че първото ни учебното заведение е „дупка“, в която е загубил времето си. Каква изненада. Използва и въпросното определение ала Индиана Джоунс, което някои намират за хирургически точно.

Ядосаният младеж, апропо, беше учил във фамозния Факултет по журналистика, за който всички знаят, че там няма как да се научиш на журналистика, но пък ще те научават да харесваш като образци в жанра творенията на хора като Мартин Карбовски и други такива

титани на мисълта

и българската журналистика в частност.

За този факултет и неговите водещи „учени“ някой път може специално да си поговорим, колкото и да е мъчително за мен това. Сетих се сега за един само и съм на път да изпадна в неконтролируем делмириум тременс.

На разгневения млад мъж вероятно той му е преподавал, няма начин. И трябва да е допринесъл силно да си загуби времето. Говорим за един виден наш философ и „безпристрастен“ социолог, кандидат за кмет на София през 2015 г., син на виден секретар на ЦК на БКП навремето, баща на едноименен червен депутат сега. Това неугасимо светило на Журналистическия факултет на СУ е доцент по социология от Бургаския свободен университет, професор по социология в УНСС, от чийто мъдрости, изляти в поредната телевизия и аз съм изпадал в състояние твърде близко до

хистеричен вой към луната

Като съм имал чувството, че съм затворен в лисича бърлога. Сетих се за писмото на уважаемата докторантката, защото метафората „Храмът на обречените“ веднага изкънтя в главата ми, след като от пресцентъра на висшето учебно заведение изпратиха това фундаментално съобщение:

„Академичнният съвет на Софийски университет “Свети Климент Охридски” взе решението да отнеме почетните титли “доктор хонорис кауза” на четири личности заради нацистките им възгледи.“

Похвално е да се поправи тази грешка, която са пропуснали да поправят през 45-те години социалистическо битие на Алма Матер и 30-те при демокрацията. От там допълниха, че имената на четиримата са Ханс Франк, Бернхард Руст и Едварт Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш. Случаят с последния не бил чак толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната през 1946 г. е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболд университет“.

Но това не пречи да му вземат титлата

Правилно, никаква милост дори при съмнение за националсоциалистически залитания. Виж, за сродните им социалистически и комунистически идеи, СУ е винаги отворен, особено някои преподаватели.

Ще напомня, че именно, за да не се правят неизбежните сравнения със „социализма” Сталин измисля пропагандата му да нарича „националсоциализма” фашизъм. Последното мракобесно учение, между другото, взе да се харесва на администрацията на Путин напоследък.

Както писахме, Владимир Соловьов, един от главните пропагандисти на Кремъл и рекламно лице на режима, снима документален филм за Бенито Мусолини, с държавни пари, отпуснати от Кремъл. Той заяви: “Мусолини е бил блестящ човек,

по неговия път отчасти сега върви Русия“

По-точно не може и да се каже. Само думата „отчасти” е излишна.

„Пропагандата на фашизма във федералните медии на Русия става за сметка на бюджета, и това е наказуемо ревна несистемната опозицията, сезира прокуратурата даже, но нея кой я слуша. Запорираха сметки на опозиционни лидери, на майките, бабите, жените децата им. Чиста работа.

Иначе една видна преподавателка по история в СУ твърди: „Комунистическият проект е проект на бъдещето, той е изцяло социален проект, но е насочен към много, много далечното бъдеще …“.

Тя пише също и учебници по история за 10 клас, където „съвсем случайно на са упоменати ключови събития за периода на комунистическия режим у нас (1944-1989), но манипулациите продължават на места и в частта, посветена на историята на периода към демокрация след 1989 г., която също присъства в новите учебници”, писа сайтът desebg.com, който даде гласност на една от тези манипулации- тази с танковата реплика на Петър Младенов.

„Като че ли през XX век пренаписването на историята се засили, а през последните години тази тенденция се ожесточава“, каза същата тази дама в интервю за БНР, на Петър Волгин, разбира се, и посочи, че „това става и в международни документи, включително на Европейския парламент, които се опитват да посочат за виновник противника, а не да потърсят проблемите и отговорността в собствената си история“.

Доста нахално

„Има ли знак на равенство между нацизма, фашизма и комунизма?”, питат я в едно интервю и тя отговаря, че „това е голяма фалшификация и злоупотреба с историческото познание. Познавам тази теза – тя шефства през последните десетилетия. Но нека сравним идеологиите на комунизма и на фашизма. Националсоциализмът е от това семейство, тъй като Мусолини изобретява фашизма като идея, а

Хитлер само го доразвива

Когато съпоставим идеологията на комунизма от една страна и фашизма от друга, виждаме огромната разлика – те са противоположни”, твърди тя.

Какъв фашизъм е доразвивал Хитлер е въпрос за специална дискусия в изданието си с красноречиво име VIA EVRASIA, което професорката обгрижва. Какво да се чудим, че друг „историк”, наричан Копейкин, твърди, че през Възраждането никакъв подем не е имало. Иначе той е лидер на партия, наречена „Възраждане”.

Апропо, фашизмът и нацизмът също могат да се изкарат диаметрално противоположни в целите си. Учението на Мусолини ратува за

възстановяване на Римската империя

Това на Хитлер за възстановяване на Свещената империя на германския народ, която изниква върху развалините на първата. Но това, че идеалите им са противоположни не им пречи да са съюзници, нито ги прави по хуманни.

Руският писател Виктор Суворов сравнява двете най-зловещи идеологии, опитали да завладеят Европа, както сме писали.

Ето 10-те прилики:

1. Знамето на Хитлер е червено. И това на Сталин е червено.

2. Хитлер е управлявал от името на работническата класа, партията на Хитлер се е казвала работническа. И Сталин е управлявал от името на работническата класа, неговата система на властта официално се е наричала диктатура на пролетариата.

3. Хитлер е мразел демокрацията и се е борел с нея. Сталин е мразел демокрацията и се е борел с нея.

4. Хитлер е строял социализъм. И Сталин е строял социализъм.

5. Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение. И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища — за отклонение от генералната линия.

6. Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път — такива като Рьом и неговото обкръжение. Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.

7. Хитлер е имал четиригодишен план.Сталин — петгодишни.

8. При Хитлер една партия е била на власт, останалите — в затвора. И при Сталин една партия е била на власт, останалите — в затвора.

9. При Хитлер партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната. И при Сталин партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.

10. При Хитлер конгресите на партията са били превърнати в грандиозни спектакли. При Сталин също.“

Но това никога няма да го чуете в нашите ВУЗ-ове. А е време и те да открият приликите, а СУ да отнеме още доста почетни титли „доктор хонориус кауза”, но и да разчисти доста червени професори, които промиват старателно мозъци.

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme