„Защо ме убивате?!“ Задушен с възглавници, бит с маркучи. Георги Заркин, който щеше да стане на 80

20 хиляди имена на жертвите на комунистическия режим са изписани върху монумента пред НДК в София

В ранната утрин на 7 август 1977 г. пазарджишкият затвор е огласен от виковете на един човек.

„Ох, защо ме биете бе, защо ме убивате?!“, „Убиват ме, братлета!“, „Какво съм ви направил?! Защо искате да ме трепете?!“.

По-късно управата на затвора сама разнася мълвата, че затворникът, който издава тези викове, е починал от пневмония.

Патоанатом издава фалшив смъртен акт, записвайки като причина за смъртта сърдечна недостатъчност и оток на белите дробове.

През 1992 г. направените и запазени проби от тялото на жертвата с категоричност доказват насилствена смърт.

Човекът, срещу когото е извършено всичко това, е на 37 години. Повече от 11 от тях са прекарани в затвора.

Неговото име е Георги Заркин.

І Детство, опит за преврат и арест

Роден преди 80 години на 3 март 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско, на Заркин от малък му се налага да преживява редица трудности. Още докато е на 4 години, баща му е бил разстрелян след масови екзекуции на 67 души.

Той изкарва начално образование в родното си село, а по-късно завършва Селскостопанския техникум в Ихтиман. Учи и задочно кинематография в полувисшия институт в София.

От най-ранните му години проличава талантът на Георги към словото, което му помага да стане дописник в икономическия отдел на тогавашния регионален вестник „Самоковска комуна“. Тук той публикува фотографии и прави първите си литературни опити. През 1963 г. пък постъпва като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме“.

Търсейки информация за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в страната, Заркин се запознава с бившия партизанин и председател на Комитета по водно стопанство към Министерския съвет Иван Тодоров-Горуня.

Заради таланта и личните си качества той бързо е забелязан от Горуня, който го посвещава в организирания преврат срещу диктатора Тодор Живков с участието на Горнобанската танкова бригада, командвана от коменданта на столицата генерал Цвятко Анев.

Ролята на Заркин е била чрез БТА да запознае света със случващото се и да предотврати навлизането на съветски войски в България.

През пролетта на 1965 г. обаче заговорът е разкрит, а Горуня намира смъртта си.

     ”  Заркин решава да разпространи позиви
        и да призове за въоръжена борба
        за сваляне на Живков.

Малко след това Заркин решава да разпространи позиви и да призове за въоръжена борба за сваляне на Живков, подписвайки ги от името на несъществуващата Врачанска революционна организация. Отпечатва на циклостил шест вида листовки, като от всяка изготвя по 1000 бройки. Единият от позивите съобщава за смъртта на Горуня, а другите пет са зов за въоръжена борба. Използвайки възможностите на журналистическите си командировки, Заркин разпространява сам позивите в Самоков, Дупница, Враца и Мездра, а някои от тях достигат и до София.

През февруари 1966 г. Заркин е арестуван, а през май е осъден на 6 години лишаване от свобода при усилено строг режим.

Тогава той е едва 25-годишен.

Съпругата му е притискана от властите, оставена без работа и принудена да се разведе с него по бърза процедура.

І Тежкият режим в затвора и още присъди

Ден след влизането си в затвора, Заркин е преместен от Софийския в Старозагорския затвор, където ще прекара времето до началото на 1975 г. Осъден на усилено строг режим, Заркин има право на всеки три месеца да получава по едно писмо, да изпрати едно, както и да получи колет от 5 кг. Редица писма, включително и такива изпращани до сина му, са конфискувани от Комитета за държавна сигурност (КДС, после ДС) още в затвора. Синът му Лъчезар ги намира в досието му едва след промените от 1989 г.

На 15 юли 1968 г., в разгара на демократичното обновление в Чехословакия, Заркин изпраща от затвора писмо-протест до министър-председателя Тодор Живков. В него той пише открито за диктаторския характер на режима, за политическото съдопроизводство и липсата на независимо правосъдие.

Заркин обявява и 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския договор в Чехословакия.

Докато е в затвора, срещу него се води следствие за „разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй“. В следствие получава вътрешна, допълнителна присъда от 5 години. През 1974 г. той получава и втора вътрешна присъда в размер на 8 години, този път по обвинение, че е създал в затвора контрареволюционна група и е разпространявал поезия с „вражеско съдържание“.

І Убийството и ролята на държавата

През 1975 г. той е преместен в Пазарджишкия затвор, където е поставен в единична килия, до която достъп имат само началникът, дежурните офицери и надзирателите. Според свидетелства на бившия офицер от ДС полк. Йордан Кожухаров, съвсем целенасочено се е работило за физическото унищожаване на Заркин, тъй като, при режимът на който е бил поставен, той е щял да издържи не повече от година.

И все пак на властта се налага да бърза, след като през 1977 г. Радио Свободна Европа излъчва стихотворения на Заркин.

На 6 август 1977 г., ден преди смъртта му, в Пазарджишкия затвор пристига от София черна Волга. В нея са Атанас Ценов от ДС и още двама души. Междувременно, със заповед от 1 август, началникът на затвора Ангел Топкаров вече е дал на Заркин 14-дневен карцер.

Така се стига до ранната сутрин на 7 август, когато предсмъртните му викове са чути от част от другите затворници.

    ” Заркин е задушен с възглавница,
      като едновременно му нанасят побой
      и с гумени маркучи,
      за да не оставят следи.

Заркин е задушен с възглавница, като едновременно му нанасят побой и с гумени маркучи, за да не оставят следи. Разбира се, всичко това се случва със знанието и съдействието на офицерите от ДС Боян Велинов и Ангел Ценов, началника на затвора Ангел Топкаров и зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов.

Близките на Заркин в Самоков получават телеграма за погребението му. Без личен автомобил, те са принудени да вземат такси и пристигат в Пазарджик, когато затворническата администрация полага тялото в безименен гроб на градските гробища. Успяват да забележат, че е обезобразен и със синини по лицето.

Така от света си отива журналистът и поет Георги Заркин.

Убийството на Заркин е част от добре разработен механизъм на режима за отстраняване на неудобни лица.

Преди самия Заркин, през 1974 г. в същия Пазарджишки затвор подобна съдба има отвлеченият от ДС политически емигрант Борис Арсов. През 1978 г. ДС ще ликвидира в Лондон писателя Георги Марков. През 1986 г. в една от килиите на затвора ще бъде пребит до смърт преводачът Володя Наков, който по-късно ще почине от раните си в Централния софийски затвор.

І Разследванията и наследството

След промените от 1989 г. следствието за убийството на Заркин се води с прекъсвания цели 9 години. Началникът на Пазарджишкия затвор Топкаров е арестуван и разпитван заедно с един от надзирателите. Лекарска комисия установява, че причината за смъртта на Заркин е „насилствено шокова”.

В затвора твърдият Заркин отказва както да работи, така и да сътрудничи на ДС. Използва времето, за да се занимава единствено с литературните си творби. За целта той пише в тетрадки с дебели корици. Някои от тях са иззети после като доказателствен материал от управата на затвора. Други произведения са писани на пелюрна хартия, която после е навивана на руло и поставяна в цигари на мястото на тютюна. По този начин творчеството на Заркин успява да стигне извън стените на затвора.

В затворническата килия от ноември 1967 г. до януари 1968 г. Георги написва романа си „Чест“. Произведението е посветено на разрушаването на язовирна стена край Враца на 1 май 1966 г., довела до смъртта на над 500 човека. Аварията тогава е скрита от медиите в комунистическа България.

Синът му Лъчезар издава за него книгите „Вулкан“ в две части (1996 и 2006 г.), както и романа му „Чест“ (2008 и 2015 г.), стихосбирките „Отвъд чертата“ (1994 г.), „От храма на самообречените“ (2011 г.). „Приливи и отливи“ (2012 г.).

На 10 ноември 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга – първа степен“.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа

Стефан ДЕЧЕВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme