Георги Димитров, Карл V и конете му

проф. Калин Янакиев, kultura.bg

Всеки български гражданин, който към днешна дата е навършил поне 45 години и следователно е бил ученик в горните класове на основното училище по времето на соца, не може да не е чувал (и повтарял в клас) знаменитото изречение, с което „вождът и учителят на българския народ“ Георги Димитров сразява и посрамва своите обвинители на Лайпцигския процес, когато те започват покрай него (обвинен в подпалването на Райхстага), да хулят и българския народ. „По времето – с гръмовит глас заявява Георги Димитров – в което германският император Карл V е говорил на немски само с конете си, във „варварска“ България, апостолите Кирил и Методий са създали и разпространили българската писменост“.

Винаги съм се учудвал защо никой от академичната историческа колегия по времето на комунизма у нас не посъветва „партийните другари“ да престанат да размахват това абсурдно от историческа гледна точка изречение на „вожда и учителя“ – да го замълчат (ако то действително е било произнесено) и да го предадат на забрава. Защо никой български историк (и официален социалистически интелектуалец) никога не реагира на тиражирането му, разбира се, никога не ме е учудвало. Публичната реакция на казаното в него тутакси би изпратила (най-малкото) в академичното небитие онзи, който би я извършил. Всички знаеха, че „словото на героя от Лайпциг“ принадлежи към сакралния „наратив“ на комунистическото „предание“ и поради това не подлежи на докосване от „простосмъртните“, каквато и нелепица да е изречена в него. Но ето защо десетилетия наред то се декламираше в българските училища, гърмеше от театралните сцени (с дълбокия глас например на Стефан Гецов) в многобройните драматургични въплъщения на „Лайпцигската епопея“, стоеше изписано под онзи прочут фотомонтаж, на който исполинската фигура на Георги Димитров, подпряна с длани на подсъдимата скамейка се извисява над разкраченото в подножието ѝ джудже Херман Гьоринг.

Изречението до такава степен бе сакрализирано, че повечето българи

го възприемаха като парче от скрижал

и въобще, въобще не се замисляха над него. Аз обаче, както вече казах, и до днес се учудвам как то нито веднъж не събуди безпокойство у по-високо образованите, у т. нар. учени от онова време. Как не се намери за толкова много години, поне един от тях – в по-тесни приятелски връзки с върховните „жреци“ от Политбюро, който най-малкото в неформална раздумка с тях (и на полуглас) да им довери, че ако не друг, то някой „шантав студент“ (или, не дай Боже, някой „по-безцеремонен чуждестранен колега от братските социалистически страни“) би могъл да обърне внимание, че това, което бил казал „вождът и учителят“, е… абсурд върху абсурд и значи – по-добре е (за да се избегне евентуален конфуз) изречението да престане да бъде повтаряно.

Тъй или иначе, след изнасянето на мумията на „вожда“ от мавзолея и премахването на този последния потънаха в забрава и неговите „героични слова от Лайпциг“. И ето, струва ми се, така и до днес никой не е обърнал внимание каква гръмовита глупост сме били принудени да учим и повтаряме до самия край на 1989 г.

Защото нека чуем отново: „По времето, в което германският император Карл V е говорил на немски само с конете си, във „варварска“ България апостолите Кирил и Методий са създали и разпространявали българската писменост“.

Знаете ли, уважаеми читатели, по кое именно време живеят (на различни места в Европа) св. братя Кирил и Методий? Сигурно си спомняте – през ІХ век сл. Хр. Св. Константин (Кирил) е роден през 827 г., а по-възрастният му брат св. Методий – 12 години по-рано от него, през 815 г. Земният път на първия приключва в Рим на 14 февруари 869 г., а на втория – във Велеград (Моравия) – днес на територията на Чешката република. Е, по времето на техния живот – гърми „героят от Лайпциг“, „германският“ император Карл V бил говорел на немски само с конете си. По това именно време!

Ето го първият абсурд в „крилатото“

изречение на Георги Димитров. Защото, уважаеми, император Карл V (друг „император“ с това име и с този пореден номер не съществува) е роден през… 1500 г. – т. е. почти 7 века след раждането на „апостолите“ Кирил и Методий. И този „германски“, според „героя от Лайпциг“, император всъщност е роден в Испания от баща Филип Бургундски и майка Хуана Кастилска (Лудата), тоест наполовина е чист испанец, наполовина бургундски нидерландец –тоест нещо като днешен холандец или белгиец. Същият този – през 1516 г. – тоест още като юноша се възкачва на престола на скоро преди това съединените испански кралства Кастилия и Арагон и приема титулатурата Карлос І Испански. Четири години по-късно, през 1519 г., по линия на бащината си династия е избран и интронизиран за император на Свещената Римска империя (по онова време обхващаща далеч не само днешна Германия, но практически и цяла Италия със Сицилия, както и днешните западнославянски държави). Владението му, след заемането на западния императорски престол следователно е огромно, защото Карл V (под името Карлос І) си остава и крал на Испания, крал на Неаполитанското кралство и владетел (херцог) на нидерландска Бургундия.

И сега следващото: Карл V едва ли е можел да разговаря на немски език дори със своите коне, защото езикът, който най-добре владее до края на живота си е… испанският, а на латински едва ли е писал и говорил с останалите земни твари, както внушава изречението на „вожда“ – видите ли, на „народния“ език монархът говори само с домашните животни, защото той се смята за „низов“. По онова време, за сведение – латинският (все още) е достояние преди всичко на духовническото съсловие, за което той е и официален, тоест за никого не е „народен“ и говорим.

Но да оставим сега настрана седемте века разминаване между времето на Карл V и светите братя Кирил и Методий. Историците, особено по-сериозните (не тези около ВМРО и Слави Трифонов) и преди 1989 г. знаеха добре, че „апостолите на славянството“ почти със сигурност не са пребивавали на територията на България лично. Те са близки до двора в Константинопол сановници и, както е известно, са изпълнили три църковни и просветителски мисии. Първата – само на св. Кирил – по онова време мирянин на име Константин – е при сарацините (арабите) в Багдадския халифат (855-856 г.), втората – вече заедно с брата Методий – при хазарите в областта на град Херсон – на полуостров Крим и третата – най-важната и дългата – във Великоморавското княжество на Ростислав (примерно в днешните чешки, словашки и унгарски земи). Историците не са единодушни къде точно е създадена първата азбука, на която св. братя започват да превеждат богослужебната книжнина във Великоморавското княжество (защото те разбира се не просто учат на декламиране на „азъ-буки-веди“, както ни показваха в социалистическите исторически филми, в които никак не можеше да се говори за разни „библии“ и „богослужебни книги“). Не са напълно единодушни и коя е създадената от тях азбука – т. нар. глаголица или т. нар. кирилица. Във всеки случай самите „апостоли Кирил и Методий“ никога нито са създавали, нито са разпространявали „българската“ писменост в… България. В нашите земи за първи път идват техните ученици – Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий (след 886 г.) и са приети радушно от покръстителя на българите св. княз Борис (на когото у нас няма посветен нито един значителен храм).

С две думи „поразяващото“

изречение на Георги Димитров се оказва букет от исторически „лапсуси“

1. „Германският“ император Карл V е… испанец и император на Свещената Римска империя, само една трета от която заема днешната държава Германия; 2. Императорът живее цели седем века след „апостолите Кирил и Методий“; 3. Които пък нито по негово, нито по което и да било друго време са създавали и разпространявали азбуката си в България; 4. Набеденият „немец“ Карл V едва ли е говорил на немски дори с конете си, защото този език никога не му е бил роден.

Вижте, уважаеми читатели, доколкото за мен „великият“ Георги Димитров никога не е бил „сакрална“ личност, аз не пиша този текст нито за да ви веселя и за да издевателствам над неговата историческа неграмотност. Тя, всъщност, не е и учудваща за един съвсем не високо образован провинциален агент на Московския Коминтерн. Онова, което исках да припомня тук, е абсурдът, четири десетилетия цяла една прослойка в българското комунистическо общество – неговата интелигенция и особено академичната му интелигенция, да слуша това нелепо изречение, но да се прави че… не чува нищо смущаващо в него. Да преподава – поне в университета на студентите за св. Кирил и Методий, живели през ІХ век, мисионерствали във Великоморавия, за императора на Свещената Римска империя – полуиспанеца-полухоландеца Карл V, властвал през първата половина на ХVІ век и същевременно да не се смущава, че най-малкото някой студент би могъл да попита: „а защо тогава др. Георги Димитров казва, че…“. Абсурдът казвам е, че в комунистическото време имаше две исторически истини – едната, обикновената, фактическата (достояние на разните там „учени“ и „образовани“), а другата – сакралната, която и когато утвърждава, че „две плюс две е равно на пет“, трябва да бъде приемана или с преструвката че си глух, или даже с енергично кимане с глава в знак на съгласие.

Впрочем и до днес обикновената, фактическата истина, че Георги Димитров „… можеше да се зъби на Гьоринг и съдиите в Лайпциг, защото имаше сигурността, че няма да падне и косъм от главата му [тъй като] цар Борис бе посредник на сделка, при която Гьоринг обеща живота на Димитров срещу освобождаването на единадесет германски инженери, задържани в Съветския съюз“, се знае от изключително малко хора (вж. за това в книгата на Стефан Попов „Безсъници“, София, Изд. къща „Летописи“, 1992 г., стр. 73).

Източник: Faktor.bg

  1. I speak Spanish to God, Italian to women, French to men, and German to my horse. Charles V, Holy Roman Emperor (1500–1558) 2.1 Introduction

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme