Единственият руски дисидент, емигрирал в България: „Русия бързо се връща в сталинските времена“

Наталия Новожилова с покойния Борис Немцов

Путинският режим ще продължи да унищожава опозицията с нарастваща жестокост

Немцов беше убит по една единствена причина – той наистина беше опасен за Путин, казва известната руска журналистка и общественичка Наталия Новожилова

Интервю на Кавказ Омаров, „Yenicag.Ru – Новая Эпоха”.

Текстът е преведен на български и публикуван от InformNapalm

Госпожо Новожилова, вече 5 години сте принудена да живеете в чужбина заради своите политически възгледи, заради своите позиции. Разкажете подробности, какво Ви накара да напуснете родината? Напуснахте Русия след убийството на Борис Немцов, един от лидерите на ПАРНАС, нали? (б.пр. – опозиционна руска партия).

– Знаете ли, не мога да нарека България чужбина. От първия си ден тук, се чувствам у дома. Мисля, че е така заради гостоприемството, топлината и вежливостта на българите. Ще се опитам да обясня, защо емигрирах.

Освен да публикувам статии на политически теми във вестници и списания, в моя регион – Владимирска област, работех за създаването на опозиционни организации с либерално-демократична насоченост: подразделения на партията ПАРНАС и на движение „Солидарност”. Хората, с които работех, много пъти са ме избирали на националните конференции в ръководните органи на тези организации. Провеждала съм също така протестни акции и митинги… А когато се интересуваш от политика и активно се занимаваш с политика, започваш не само да разбираш структурата и механизмите на това, което става в държавата, но може също така да прогнозираш близкото й бъдеще.

През март 2012 г. за трети път Путин стана президент. И тогава през май започнаха масови репресии, известни под името „Болотное дело”. Година по-късно за първи път се замислих за това, че може и мен да ме пребият или да ме пратят зад решетките, като ми изфабрикуват измислено криминално дело. Но всъщност, не толкова страхът за мен самата ме подтикна към емиграция, колкото усещането за липсата на перспектива при съпротива срещу фашистската власт с мирни средства. Няма как да бъдат свалени началниците и охраната на концлагера с протести на затворниците, повечето от които са наплашени и са се смирили с тежката си участ.

Беше очевидно, че путинският режим ще продължи да унищожава опозицията с нарастваща жестокост. Същевременно, бях напълно наясно със силите и възможностите на опозицията, подкрепяна от нищожна част от населението, тъй като аз самата бях част от тази опозиция. Знаех също така добре, какво мислят руснаците, с които общувах ежедневно.

В началото на 2014 г. ме предупредиха, че съм „взета на мушка”. Вече нямаше какво толкова да му мисля, а трябваше да действам. Нямах никакви спестявания. Пуснах за продаване единственото „богатство”, което имах – стар двустаен апартамент.

През пролетта на същата година Русия окупира източната част на Украйна и Крим. Радостта на сънародниците ми по този повод ме накара да побързам. Нямах желание да загробвам следващите години от живота си заради хора, които се радват на подобни събития. И още през юни заминах за България.

Само осем месеца по-късно, на 27 февруари 2015 г, до мен достигна ужастната вест, че са убили моя близък приятел, лидера на либералната оппозиция, Борис Немцов. С него умря и моята последна надежда страната да тръгне по пътя на демокрацията…

Разбира се, Вие продължавате да поддържате тесни връзки с роднини, близки, съмишленици в родината. Според Вас, какво се е променило в последните 5 години в Русия? Какво мислят хората? Тези, които искат да я напуснат са повече или по-малко?

– Разбира се, постоянно се интересувам от това, какво става в Русия. Така е, страната се променя. Но в каква посока?! С всеки ден нещата стават все по-зле и по-гадни. Русия бързо се връща към сталинските времена, когато съдбата на отделния човек е решавана от разстрелни съдебни „тройки” (трима души, по партийно назначение, които имат право да решават кой да бъде премахнат, убит, б.пр.). Само че, сега в Русия не трима, а един съдия произнася присъда, нямаща нищо общо с правото, и праща за години в затвора който и да е — за това, че е бил близо до протестна акция, за това, че е репостнал текст или картинка от Фейсбук, Twitter или друг сайт, за… дори за нищо! Законите са заменени от откровено беззаконие. Вече се говори за връщането на смъртното наказание. И повечето от населението ще е „ЗА”! Така че, и до разстрели може да се стигне… Предвидих това още преди 5 години.

Какво виждам сега от страни? Няма да говоря за кремълската олигархична банда, налапала се с милиарди и трильони, там всичко е ясно. Но останалото население на Русия мога да разделя условно на три части:

– огромното мнозинство е бедно и равнодушно, за тях „хубаво, лошо – все тая”.

Тези хора никога не са живели добре, те не знаят що е то свобода и демокрация, хранят своето сънно амебно съществуване с телевизионна пропаганда и гледат на страната си като на обкръжена от врагове, а на Путин гледат като на бащица-защитник.

– малка част от населението, живееща в големите градове и най-вече в Москва, е недоволна от много неща, но не иска сериозни промени, защото без много зор получават добри пари и живеят сито и с удоволствие. Хората от тази добре обезпечена прослойка на обществото би искала нещата да се замажат, че да изглеждат както през 2000-те години. Е, те все пак чувстват, че рано или късно путинското балонче ще се спука, за това се готвят да имигрират при първи сигнал, за това прехвърлят в западни банки спестяванията си и си купуват там имоти;

– и, накрая, съвсем малка, мизерна част от населението — примерно 4-5% — трезво възприема действителността и ненавижда Путин и системата му. Който е по-смел — маха се (и такива има все повече), Останалите или активно участват в протестите, или се крият, за да спасят живота си и този на близките си.

Като цяло, в страната цари безнадежност.

Нека да поговорим малко за Немцов… Всички знаем, че е заемал висши длъжности в правителството на Елцин. Какво се случи между него и Путин? Защо Путин го изхвърли?

– Борис Немцов беше отстранен от властовите структури две години преди Путин да стане президент. „Изхвърлиха” го алчните олигарси, „жадною толпой стоящие у трона, Свободы, Гения и Славы палачи” (Лермонтов: Смъртта на поета), за да не може прекалено честният и порядъчен Немцов да им пречи да крадат. Същите тези домъкнаха Путин и го настаниха на трона. Ако Путин им попречи да крадат и грабят страната, те и него биха сменили и то под радостните аплодисменти на руснаците.

Немцов беше убит по една единствена причина – той наистина беше опасен за Путин. Немцов беше истински, а не бутафорен лидер на опозицията, рейтингът му постоянно се покачваше. Умееше да увлича и да организира най-различни хора, не криеше, че целта му е да сломи сегашната система и на първо място – да отстрани от власт Путин.

Колкото до убийството на съпредседателя на ПАРНАС. Разследването и съдебният процес бяха пълен цирк. Обвиняемите твърдяха, че са под безпрецедентен натиск и след непоносими мъчения са били принудени да признаят, че са извършили това престъпление. Всъщност, кой на практика стои зад убийството на Борис Немцов?

– За мен, тук няма тайни и загадки. Разследването беше спряно още по средата. Съдът определено беше пълен фарс. Истинските убийци не са намерени и не са наказани. Вместо тях инсценираха осъждане на подставени лица. Организаторът на убийството и основният поръчител не бяха потърсени и даже не се направиха, че ги търсят. Е как – може ли в днешна Русия някой да заподозре, че даже и да разпитва вожда на Чеченската република или президента на Русия?!

Защо за такива мръсни работи в Русия се използват най вече чеченци? На Касиянов му пробутаха за виновни чеченци, както и на Навални и Собчак – пак лица с кавказка националност? Що за евтини методи за борба с мислещите различно? Кой ли е кремълският политически технолог, който подсказва на Путин всички тези методи и до какви последствия може да доведе всичко това?

– Че кой друг да използват кремълските лидери за мръсните си работи? Кого да изкарат виновен? Няма да са евреите, я!? (до тях фашисткия режим още не е стигнал). Всичко е логично: Кадиров дава слугите си под наем, за да бъдат унизени или отстранени враговете на Кремъл, а насреща (и не само за това) Кремъл му плаща луди пари от бюджета на страната. И понеже руската власт се постара още от времето на чеченските войни да изгради страшен образ на чеченеца — див главорез, то руският жител, който си седи пред телевизора, вярва без да се замисли, че чеченците са дошли в Москва, специално да застрелят опозиционен лидер, без повод, и без лична изгода. До какво би довела подклажданата от Кремъл омраза към руските граждани, живеещи в Кавказ? Няма как да очакваме нещо добро. Рано или късно, Русия ще се разцепи на отделни автономни анклави, както се разпадна Съветския съюз. И Кавказ ще е сред първите. Но много, много дълго, междусъседските отношения ще останат напрегнати.. Както между Армения и Азербайджан.

Как мислите, може ли с Навални да направят същото, като с Борис Немцов? Нали днешната власт го е обявила за „главно чудовище”.

– Нима властта е обявила Навални за „главно чудовище”?! Май нещо съм пропуснала… Властта бие, глобява, вкарва в затвора последователите на Навални. Обаче него самия, някак си го пази. Позволиха му като условно осъден да участва в изборите за кмет на столицата и даже наредиха на депутати да гласуват, колкото трябва за него, за да бъде регистриран. Разрешават му по всяко време и за колкото иска да напуска Русия, прибират го на спокойно и топло преди улични акции и т.н.

Не, Навални все още е нужен на Кремъл, за да изважда наяве и да помага да бъдат отстранявани най-сериозните противници на режима. Също както по-рано бяха използвани Едуард Лимонов, Ксения Собчак, Вячеслав Мальцев и други провокатори. След убийството на Немцов пътят на Навални е разчистен, сега той носи титлата „Единственият лидер на руската опозиция”. В Русия има меме: „Ако не е Путин, то кой тогава?”. Имаме и друго подобно: „Ако не Навални, то кой тогава?“. Руският народ не може без Вожд, без Пастир. В безпросветната мъгла ти се ще да вярваш, че има такъв всемогъщ лидер, който ще те изведе из мрака…

И тук и навън, много хора смятат, че Кремъл е успял да се погрижи за дълго време за своята сигурност, че страната е застрахована от всякакви революции, „цветни” или въоръжени. Руският елит няма намерение да сдава властта. Според Вас, какво е необходимо да се направи, за да се смени властта в Русия, колко още като Немцов трябва да бъдат принесени в жертва, за да стане това?

– Преди 10 години, бих казала, че за да има смяната на режима в Русия трябва това да го искат не 4% от населението, ами поне 10-15%. Днес десет процента вече не стигат. Почти една трета от населението са специални части, въоръжени и обучени да водят война срещу народа си. Организирана опозиция в Русия няма. Кой и как може да се изправи срещу тези „космонавти” (има се предвид тежкото въоръжение и шлемовете на жандармите б.пр.) с голи ръце?! Ако Западът се беше събудил от летаргичния си сън и беше престанал да се прегръща с Путин, ако му беше наложили истински обструкции, то можеше да има някакъв шанс. Но за сега го няма, този шанс. Може би, след 50-70 години, Русия ще стане демократична страна… Но едва ли: както вече казах, по-скоро държавата ще изчезне, разсипвайки се на части.

Според Вас, кой от правителството на РФ може да е евентуален приемник на Путин?

– Никой не може да ви отговори на този въпрос. Защото, ако се появи слух даже за конкретен човек, който да смени „вечно живия” Путин, то кремълските браточки веднага ще хукнат да му целуват краката. Между другото, не Елцин си избра приемник, а неговото обкръжение, „..жадною толпой стоящее у трона…” (пак Лермонтов, „Смъртта на поета” б.пр.). Името на „новия Путин” ще бъде обявено няколко дни, преди да почнат изборите. Най-вероятно, той няма да е от правителството и изобщо ще изникне от небитието, както и стария Путин. И тогава руският избирател ще викне възторжено – „Да! Това е млад и енергичен човек! Той ще продължи делото на Путин! Ура!”. И този неизвестен „нов Путин” ще бъде избран със 73% от гласовете и наистина ще продължи делата на стария Путин.
Така че, ще се повторя – пълна безнадежност…
________________________________________
Биографична справка:
От времето на разпада на СССР Наталия Новожилова е работила като щатен политически сътрудник на Владимирския областен вестник “Призив”. От 1999 г. до 2009 г. е кореспондент на независимия владимирски вестник “Томикс-Владимирская газета”.
Участвала е в международния конгрес „500 световни журналисти” в Лилехамер, Норвегия, септември 2008 г.
Над две хиляди публикации във областните вестници и в руската преса (вестници „Труд”, „Известия”,”“Российская газета”, “Аргументы и факты”, “Независимое обозрение”, “Новая газета”, списания “Диагноза” и The New Times) и зад граница — във вестник “Русская мысль” (Париж), списания “Вестник” (Балтимор, США) и NY TID (Осло, Норвегия).
Теми на публикаците: политика, руския фашизъм, екология, социална сфера, съдебни репортажи, законодателна дейност, работата на областния парламент и органите на изпълнителната власт, медицина, религия, проблемите на средствата за масова информация и др.
Автор на раздел в книгата „Руското национално единство” против журналистите” («Русское национальное единство» против журналистов»), издадена от Фонда за защита на гластостта и «National Endowment for Democracy» (2000 г.).
Член на Съюза на журналистите в Русия.
Отбелязана в международното списание „ЛИЦА.1000 кумира на Русия” за 2006 г.
През 1997 г. организира първия във Владимирска област профсоюз на журналистите и работещите в СМИ „НОВ КОВЧЕГ”. Три пъти е избирана за негов председател.
До 2014 г. е председател на Владимирската инициативна група „Международна амнистия”, член е на Координационния съвет на Руския антифашистки фронт (РАФ) и председател на подразделението на РАФ във Владимир.
През 2010-2013 г. е член на Обществената палата на Владимирска област.
Член е на ФПС (Федерален политически съвет) на Обединено демократично движение „Солидарност” (с лидери Немцов и Каспаров). До юни 2015 г. е член на ФПС на партия „ПАРНАС”.
До май 2014 г. е съпредседател на регионалното подразделение на „Солидарност и председател на регионалното подразделение на „ПАРНАС” във Владимирска област.
Напуска ПАРНАС през май 2016 г., тъй като е несъгласна с решението на партията да издигне на парламентарните избори кандидатурата на националиста В. Малцев.
На 13.02.2017 г. излиза от „Солидарност”, след решението на организацията да подкрепи националиста А. Навални.
През юни 2014 г. емигрира в България.

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme