Михаил Вешим: България и да иска да се освободи след 30 години преход, Русия не ѝ позволява, защото гледа на нас като на лична територия

Червени социолози с голф игрища и ченгета от кръга „Монтерей“ хапват адана кебап и се радват колко хубаво са минали последните 30 години.

Николай Малинов прилича на обикновен шмекер, който опитва да бъде забелязан от началниците си в Москва, казва пред Faktor.bg главният редактор на вестник „Стършел“

Интервю на Васил Стефанов

Г-н Вешим, в неделя се навършват 30 юбилейни години от падането на социализма. Освободи ли се България от руското влияние?

– България и да иска да се освободи, то Русия не й дава. Кремъл продължава да гледа на нас като на своя, лична територия, която само временно са отстъпили на ЕС. Временно, за някое десетилетие, а после „блудната българска дъщеря” ще се върне при своята Матушка в евразийската й прегръдка. Колко изказвания на руски политици има в този смисъл. Наричаха ни директно „неблагодарници”, слагаха ни етикет „Троянския кон на Русия в ЕС”, а пък един руски депутат ,Толстой се казваше, май се пада някакъв роднина на граф Лев Николаевич, направо каза, че ще ни купят територията. Половината ни Черноморие вече били изкупили. Това с купуването, на имоти и на хора, е процес, който върви и в други балкански страни. Бях в Черна гора, там красивото крайбрежие на Которския залив се изкупува и се заселва с руснаци. Те безразборно строят хотели, ваканционни селища и съвсем скоро ще го презастроят като нашето Черноморие. По крайбрежната плажна улица на Будва се говори само на „мягкий знак” и „э-оборотное”, менютата в ресторантите са на руски, надписите по сергиите са: „Скидка”, „Туфли”, „Мехи”, все едно си попаднал в Сочи. Нали помните, че Москва организира и опит за преврат в Черна гора, за да свали законния президент Мило Джуканович. У нас поне няма нужда да правят преврат срещу президента ни, те си го сложиха. Това,че някои руски политици си позволяват директни обиди и заплахи към България и българите, е вина и на нашите управници. Те не се държат с достойнство и не възразяват рязко на нападките, сакън да не обидят „братушките”. Докога ще сме „братушки”? Не сме им „задунайска губерния”, за да ни размахват пръст от Кремъл – ние сме европейска страна, член на НАТО. И трябва да се държим като европейци, заедно с другите страни от ЕС, а не да шикалкавим срещу санкциите с нашето „особено мнение” – да се смекчат, да отпаднат. Трябва да имаме и твърда позиция срещу анексията на Крим, а не замазване като това на Радев: „Над Крим се вее руски флаг и това е даденост…”

Случи ли се промяната на 10-и ноември 1989 или имаше само преврат в БКП?

– Всичко започна като преврат в Политбюрото и съм сигурен, че висшите партийци са си мислели, че с отстраняването на Живков, ще укрепят по-нататъшната си власт. Но криви десните им излязоха сметките – събитията се развиха много бързо и излязоха извън техния контрол. Промените в България се ускориха от случващото се в Източна Европа – слизането на комунистите от власт в Унгария, свободните избори в Полша, падането на Берлинската стена, „нежната революция” в Прага. Не знам как са се чувствали нашите политбюровци, когато са гледали по телевизията разстрела на семейство Чаушеску в Румъния, как са треперели, че може и тук да им се случи нещо такова. Още повече, че те много добре са помнели какви са ги вършили веднага след 9 –ти септември – масови убийства, изтезания, Народен съд, изселвания. Самият Тодор Живков е бил начело на милицията в първите дни на преврата, той е давал заповеди за разстрели, за мъчения и мародерства. Как ли се е чувствал, когато го арестуваха? Какво ли му е минало през главата? Дали не е очаквал всеки момент вратата на килията му да се отвори и да го изведат на разстрел? Колко ли страх е брал през краткия си престой зад решетките?

Все пак е добре, че промяната мина цивилизовано – без проливане на кръв. Доста цивилизовано, даже прекалено. Вместо да бъде осъден за престъпленията си – преследване и убийства на хора, на цели етнически групи – Възродителния процес, или за държавна измяна, защото искаше да ни прави 16-та Съветска република, Живков го съдиха, че давал апартаменти на артисти. И процесът се превърна във фарс. Като са видели този фарс, другарите му от политбюрото са си отдъхнали – явно въпросът с вината ще се замаже. Та даже се охрабриха и онагляха, помните онзи тип Филип Боков какво каза от трибуната на парламента: че „БСП поема вината, заедно с мезетата…” Но, ако не правосъдието, то Бог гледа: родът Бокови го сполетяха други нещастия… От прокурор можеш да се скриеш, от Божието наказание – по-трудно… Помислете си колко от криминалните герои – милионери на прехода, вече не са сред живите… Не говоря само за мутрите от ВИС и СИК… Божието наказание застигна и онзи, най-главният превратаджия, който си мислеше, че сам дърпа конците и движи марионетките – Андрей Карлович…

Ще научим ли кои бяха кукловодите по време на прехода или ще останат като апокрифи за народа?

– Според мен бяха службите на КГБ, заедно с другарите им тук – ония от ДС. Но не вярвам в приказките за сценарии, казвам го от собствен опит – син съм на филмов сценарист, аз самият съм се пробвал в тоя жанр. Да ви кажа, сценарий не се пише лесно. А и дори да е написан в някакъв вариант, после е трудно постановката да следва точно сценария. Като познавам интелектуалното ниво на нашите служби и служители на ДС, не ми се струва да са способни чак на такова сценарно мислене и творчество, което да е подробно разработено, да следва кадър след кадър, епизод след епизод, серия след серия. Даже да е имало някакъв примерен план, после нещата се развиваха хаотично. Разбира се, с дейното участие на службите. Между другото, кръгът „Монтерей”, в който още кръжат старите „муцуни” Виктор Вълков, Любен Гоцев и други генерали, продължава да се събира всяка седмица, вече не в ресторанта с мексиканското име, а в турски ресторант. Като хапват адана кебап и пийват йени ракъ, какво ли си викат: „Ех, че хубав ни се получи преходът, майка му стара!”. Та за бившата номенклатура преходът си е чуден! Както и за някои социолози с голф игрища, които, щом си застроиха голф-комплекса, стигнаха до извода, че преходът е свършил – ясно, в тяхна полза…

Лидерът на сдружение „Русофили“ получи награда от Владимир Путин. Как си обяснявате подобни церемонии? Подиграха ли ни се руският президент и Николай Малинов, който уж има забрана да напуска страната?

– Показни спектакли на Московския цирк. Тоя Малинов ми прилича на обикновен шмекер, който прави опити да бъде забелязан от началниците си в Москва, за да изкара някоя рубла и да си живее като руски храненик. Тук никой не му обръща внимание, ама той си придава важност и се прави на интересен – в движението му били организирани 45 хиляди русофили. Вие да сте чували скоро някой българин, изключвам Малинов, да е избрал да живее в Русия? Да сте чували някой да е отишъл там на работа? Аз чух по телевизията, че в Санкт Петербург имало десетина български студенти. Като ги сравня с броя на студентите ни в Европа, Англия и САЩ, картината на настроенията е ясна.

Картината е още по-ясна като се види колко печелят на изборите русофилските партии и техните лидери – в София Волен Сидеров едва хвана 1 процент. Във Варна Костадинов от Възраждане взе повече, но като единствен опонент на кмета от ГЕРБ. А пък БСП, както и да се върти, все гледа на изток, затова не е печелила избори откакто се помни. Успехът на Радев е изключение, тогава просто срещу себе си той нямаше истински опонент.

Къде бяха ДАНС и прокуратурата и защо изпуснаха Малинов да отиде в Москва?

– Защото са големи „професионалисти”. Заплатите им надвишават в пъти професионализма им. Гледат си работата през пръсти. Или пък си затварят очите, а причината да ги затварят: навремето сигурно са били на обучение в бившия СССР, или пък са деца на такива, които са минали през съветската КГБ школа. Крайно време е националната ни сигурност да е в ръцете на сигурни и национално отговорни хора, истински патриоти. За мен истинският патриот е и европеец, защото страната ни е европейска, а не евразийска. По социологически проучвания българите харесват ЕС и са най-малко скептици за бъдещето му.

Проблемът тук не е Малинов и неговите значки и ордени на ревера – това е видимата част на айсберга. Същественото е под водата – там, където минават руските газови и нефтени тръби към България. Истинската опасност от руска зависимост са тия грандомански проекти – Турския поток, за който плащаме луди милиарди с неясна във времето възвращаемост, както и АЕЦ „Белене”, който за Бойко Борисов първо беше „гьол”, а сега е важен, печеливш, належащ, необходим и т.н проект. Проект, който отново ще иде като апетитна хапка в устата на „Россатом”, сигурен съм, въпреки,че ни изреждат имена на разни западни фирми – китайски, американски, корейски. Щом отсега за догодина се готвят да канят Путин на посещение, сигурно се готви и поредната „първа копка” на централата – този път кирката ще я държи Владимир Владимирович.

Защо десницата не успя да се разбере и се раздроби? Трябваше ли да се обедини заради „доброто старо време“ заради избирателите на местния вот?

– След танца на т.нар. „градска десница” с Мая Манолова на балотажа в София, за „демократи” не ми се говори. Като за починал – или добро, или нищо.

Ако трябва да нарисувате карикатура, как биха изглеждали местните избори?

– Добре стана, че на тия избори национал-популистите не можаха да се класират – нито в София, нито в Пловдив, нито във Варна. Ако бях карикатурист, бих нарисувал Джамбазки и Сидеров като просяци пред входа на метрото, които протягат шепичка към софиянци да им пуснат някой дребен процент.

Къде остана интелигенцията, защо се отдръпна от политиката?

– Кратък въпрос, който предполага много дълъг отговор. Не знам откъде да почна, може би от една статия на д-р Желев, веднага след 10-ти ноември – май се казваше „Великото време на интелигенцията”. Там той възлагаше точно на интелигенцията най-важната роля – водещата в българския преход. Не позна: или не е познавал интелигенцията, или е подценявал номенклатурата. По-скоро второто, старата партийна номенклатурата така се извъртя, че се съюзи със спортисти-силоваци: борци, боксьори, гребци. И от интелектуален, преходът стана силов – групировките, с подкрепата на ДС и бездействието на полицията, получиха водещата роля в трансформацията на собствеността – от държавна в частна. И изпълниха задачата в полза на възложителя, номенклатурата. Силоваците от различен калибър си отидоха млади, покосени от разнокалибрени оръжия, а бившите комунисти-номенклатурци станаха капиталисти. В тия борчески времена, когато се въртяха бухалките и се наливаха основите на капитализма, интелигенцията бе изтикана в ъгъла. Където е и сега. Интелигентният човек не се бие, не се пъчи, не се тика сам. Той стои скромно отстрани и се обажда, ако го попитат. Но кой да го пита – макар да са прочели по една книга, управниците се смятат за достатъчно умни, за да питат учените или писателите. Най-видният интелектуалец в парламента сега е оня скулптор, който навремето наби полицай пред общината – той отговаря за културата и за медиите. Затова, каквито са ни медиите, такава ни е и културата.

По телевизиите вървят предавания за цепене на дърва, плуване, готвене и пеене. Това ли е бъдещето на България?

– Право да ви кажа, не гледам много телевизия. Но моето впечатление е друго, че има прекомерно много политика – от сутринта ни подхващат истерично с политически теми, а вечер ни довършват с коментари. И зрителите от сутринта, със закуската и кафето, предъвкват кой партиен лидер какво казал, сякаш това е много важно за нашия живот. Малко се притеснявам, че и това интервю стана доста политическо, а животът не е само политика. Животът е единствен и е тъпо да го прекарваш пред екрана със сутрешни блокове и вечерни обзори. Граучо Маркс казва: „Телевизията е могъщо образователно средство! Щом пусна телевизора, веднага го спирам и си отварям някоя книга”. И аз съм последовател на Граучо Маркс и братята му – заради тях може да ме наричате и марксист. А колкото до бъдещето на България – не знам, мен повече ме тревожи бъдещето на света. Светът става все по-тревожно място за живеене. Иде ми да извикам като в оня афоризъм: ”Спрете земята! Искам да сляза!”.

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme