Майка България да поиска прошка от Македония за комунистическите престъпления

“Майка България”, литография на Николай Павлович

Светослав Пинтев

Мисля си непрекъснато тези дни, че днешната ВМРО, ако случайно иска да върви по пътя на истинската ВМРО, трябва да издаде и да задължи ръководството си да чете всеки ден една книга. Тя е от легендарния водач на историческата организация Иван Михайлов, озаглавена „Сталин и македонският въпрос”. Не е лошо да прегледат и статията му „Предателството на Българската комунистическа партия към българщината”. Да дадат по един екземпляр от тези две четива на всеки министър, както и на премиера, разбира се.

Тогава сигурно нямаше да се хващат на евтините трикове на неосталинистката агентура, целящи да отврати во веки веков Македония от България, а накрая да оплете Скопие барабар с Белград във

вековната паяжина на Кремъл

А после и нас…

Книгата на Иван Михайлов, между другото, е отговор на труда „Марксизмът и националният въпрос” на Бащата на народите, който смело окастря същите тези народи и създава други, като се опитва да направи от тази отровна каша един-единствен съветски мутант, комунистически Франкенщайн.

Друг е въпросът, ако тези четири свещени букви ВМРО са само маскировка и поредната подмяна на историята ни с патриотарски, но всъщност дълбоко антипатриотични по своята същност изхвърляния… Защото това е предателство, което Ванче Михайлов би наказал с куршум в челото. А

той гледа отнякъде

Представете си, че една майка смазва редовно от бой малката си дъщеря, когато се осмели да каже, че е нейно дете, а после я харизва на чужди хора, които я възпитават в омраза към нея. Това не е никак трудно да се постигне и може да се превърне във фикс идея при тези обстоятелства . Когато детето отрасне, изведнъж майката се сеща за него и започва агресивно да настоява да си признае, че имат общо минало, че е плът от плътта й, като заплашва в противен случай да провали единствения му шанс за достоен живот. А и наистина има възможност да го направи. И то каква…

В тази роля ли искаме да бъде България?

Няма по-сигурен начин да се роди нова омраза, този път и сред младите поколения, а после някой да я превърне в знаме на македонизма.

Когато пред Македония се отваря вратата на обединена Европа, точно българите да я затръшнат, ще е национално предателство към България… Това ще е откровена гавра с националния ни идеал, с каквито и родолюбиви опаковки да я маскират, колкото и работа да върши преди избори.

Имаме наистина исторически шанс да няма тежка граница между нас и братята ни, които комунистическите властници харизаха на чужденци навремето и ще бъдем проклети, ако го пропилеем. А за това най-малко криви са македонските българи, които уж не искат да са българи. На път сме да направим така, че никога да не го поискат.

1000 пъти е прав Николай Ненчев, който каза: „Ако днес ние блокираме членството на Северна Македония в ЕС, най-разочаровани ще са македонските българи, а най-щастливи ще са тези, които мразят България с цялото си сърце. Уникална е възможността след толкова години разделение с Македония да

бъдем отново заедно

като две независими държави в рамките на Европейския съюз и на НАТО.”

И тогава неминуемо ще намажем с благ мехлем лютите рани, ще преоткрием безбройните нишки, които ни свързват в едно, разсечено някога от кървава ръка, да сме отново братя, въпреки напластените идеологеми и гнусни лъжи.

Но България първо трябва категорично да осъди виновните за прокуждането на македонските българи от народностната ни общност политици. И това е работа на българските историци. Не да се препират със скопски учени, застъпващи тези, с които са станали професори и академици.

Работа е и на българските политици, най-вече на тях. България трябва официално да поиска прошка за това, което Георги Димитров й партията му направиха от нейно име с Македония под натиска на Сталин, а може би и от чист интернационализъм.

София трябва ясно да каже, че комунистическата власт е извършила невиждано престъпление, като от името на майка България е отблъснала брутално македонските й деца, дори е подлагала на изтезания много от тези останали в границите й, за да не се наричат българи.

Еничарско безумие

Което няма равно в историята на нито един народ.

Вярно, че тогава на практика България не е независима, а под сталинския ботуш, но кой го е еня, формално тя си е самостоятелна държава, нищо че по-късно за малко да стане 16-та република на СССР. Престъплението извършено от нейното „работническо-селско” правителство и е записано на нейна сметка.

Ако държавата ни направи това

лъжливите митове сами ще рухнат

Сталинистката конструкция ще се срути под собствената си тежест. И на нейно място ще поникне еднаква зелена трева.

България ще е постъпила достойно и ще спечели уважението на всички. Тогава целият свят ще разбере истината, даже и македонските българи, които не искат да са такива, ще започнат лека-полека да я проумяват и да преоткриват корена си. Насила хубост не става, както знаят и от двете страни на границата…

Какво пречи иначе на македонските историчари да извадят официалните български документи в които пише, че още на 22 ноември 1947 г. „българското” Министерството на народната просвета спуска

окръжно № 423, с което нарежда…

да бъдат въведени нечувани поправки при преподаването на учебния материал по география и история. Документът, който казва почти всичко за националното предателство на БКП към македонските българи, включително и тези в Пиринския край.

Поправките в учебника по география гласят:

„Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За Пирин да се говори не като за българска планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.

Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България” с „Македония бе окупирана от България” в учебниците за II клас.

В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.

В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония живеят главно македонци…”

Георги Димитров ще се срещне със Сталин на инструктаж по националния въпрос чак през следващата 1948 г, но „македонците” вече са се появили в учебниците ни. И днес няма как само с бой по канчето да ги изтрием от техните.

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme