Нов маршал Толбухин командва и разпорежда в Българската православна църква

Патриарх Неофит и московския началник

 

Димитър Иванов

Тази година на 9-и септември се изпълват 75 години от най-злокобната дата в цялата българска история. Реално на този ден се ликвидира Третата българска държава от страна на завоевателната Червена армия и превръщането на страната ни в сателит на кремълската политика. А днес, чрез агенти, контрагенти и резиденти – в средство за хибридната война на Путин по целия свят.

Днес маршируват по такта на маршалите всички предатели на род и родина. Върху кръвта на предците продължават да газят Иудите, които за по-малко и от тридесет сребърника продават собствените си души и собствената си кръв. Марширувашите са дори по-злостни от маршалите си. Те са вампири, които се хранят от плътта на собствените си деца, за да впечатляват заказчиците си от ГРУ(х) на Червения площад на т.нар. “белокаменна” Москва.

“Свободата” на “освободителите”,

които Всерусийският патриарх Кирил величае и прославя като апостоли уби свещенството и целия духовен елит на Православието както в “свободна” Русия, така и в “освободена” България. Това изтребление на истинските духовни водачи на българския народ, подложени и на умишлено проявяваното забвение на управляващия 7-ма година Български патриарх Неофит, е грехът на съставите на Св. Синод от 1989-та г. до ден днешен! А убийците са награждавани и отличавани. Убитият свещеник-антикомунист – отец Стефан Камберов получи почитание и чест от БПЦ като един от участниците в умъртвяването му бе въздигнат в митрополитски сан.

В марша в нозете на червените маршали

марширува и Българската църква

Тя е изпоядена от грехове и зависимости, с които режимът в Руската Федерация и Московската патриаршия чрез манипулации и интриги управляват формалния патриарх в София и синода на митрополитите.

Последния случай, с който се доказва, че БПЦ-БП (както сама се изписва) е подчинен филиал на РПЦ-МП (както също сама се изписва) е най-новото кадруване с духовници в България от страна на църковния Лавров – Волоколамския митр. Иларион Алфеев и църковния Макаров – архим. Вассиан – шеф на руската църква в София. (Наложените църковти абревиатури са от най-ново време.)

От година и половина се извършват тайни, но вътрешни все пак действия, които целяха патр. Неофит да поиска от новия владика на Видин – митр. Даниил трима монашестващи клирици като по този начин те да се избавят от по-радикалните характер, поведение и действия на новоизбрания си владика, който пък се очерта като руското острие в българския синод. Няколко пъти Неофит като Софийски митрополит предприема действия на грижа към тях, но Даниил не ги освобождава от Видинската епархия и те няма как по канон да преминат в столичната епархия. Причините за тази патриаршеска загриженост са срамни и заради това няма да бъдат представени в настоящата публикация, имаща за цел да осветлява злокобните тенденции в Църквата, която все повече действа като звено на тайно общество, дирижирано също от Путин и Гундяев. Любопитният факт, обаче е, че миналата седмица преди днешния Девети и преди утрешните заседания на синода има вече обратни действия.

Клириците, за които митр. Даниил година и половина е категоричен, че няма да бъдат освободени от епархията, понеже не са оценени от него положително (меко казано) са архим. Максим, архим Исак и архим. Евтимий, които са от обкръжението на бившия викарий във Видин и настоящ викарий на Неофит в София – еп. Поликарп. Неизвестно (за сега) по какви причини намеса в тези вътрешни работи на БПЦ оказва Москва и то пряко. Документално процесът се администрира изцяло от руския свещеник в България. За тримата клирици е действано по различен начин, тъй като и тримата имат тежнения в биографиите си, най-вече в морално и административно отношение.

Покварата е най-използваният метод за оказване въздействие от страна на “православна” Москва

На 31-ви август т.г. в Стара Загора имен ден чества Старозагорският митрополит Киприан. Честване с огромна тържественост и небивала нехристиянска нескромност. Много награждавания, почести и празнични слова. Но един поздравителен адрес прави силно впечатление. (Макар и пропуснат вероятно от родните контраразузнавателни служби.) Представителят на Руския патр. Кирил в България – архим. Вассиан след св. Литургия в катедралния храм на Стара Загора прочита поздравление от своя началник – митр. Иларион Алфеев, който е председател на Външния отдел на Московската патриаршия. От поздравлението се разбира, че “българският” владика на Стара Загора е отправил покана към външния министър на РПЦ по повод своя си имен ден (Какви поводи?!), тъй като самият Иларион се извинява, че не може лично да присъсва на тези “важни” чествания, но му отправя ред пожелания, които са от изцяло земен порядък и му изпраща своя си подчинен в София.

Покрай това сближаване на “българския” владика Киприан с расоносците под пагон от Московията той поисква лицето архим. Максим да премине на клирическо служение от Видинска епархия в Старозагорска. Неговият събрат – Даниил, с когото до скоро са били само в пререкания веднага “братски” и “дружно” по българо-съветски се е съгласил. Какви промени?!

Пак служителят на Москва, пристигнал в България от Беларус – Вассиан договаря освобождаването от Видинска епархия, получавайки съгласието на Даниил и на архим. Евтимий, за когото същият е убедил патр. Неофит без знанието на Св. Синод да бъде назначен директно в руския храм “Св. Николай” в София и зачислен към Софийската митрополия. От година и половина Евтимий представя болнични листове и не се явява на работа и служение във Видин, но за московското подворие (църковно посолство) в София веднага бе изцерен. Чудеса всякакви стават в Руската църква. Ама както се казваше: “Москва не вярва на сълзи”.

Най-интересен за анализиране е последният трети казус с монах от Видинската епархия, управлявана от най-прокремълския владика в България, който анатемосваше действията на Вселенския патриарх Вартоломей относно Украйна и Северна Македония.

Другият духовник – архим. Исак, който иначе е ученик на Иларион Алфеев в неговата странна школа “Църковна аспирантура за църковна дипломация”, беше поискан официално още юни месец т.г. от Николай Пловдивски с цел – издигането му за игумен на Троянския манастир. Но отношенията между Даниил и Николай, които са на противоположни страни по казуса автокефалията на Украйна, стигнаха до разрив дори в евхаристийно отношение. Затова и поради по-важните приоритети на Москва архим. Исак не получава освобождаване от Видинската епархия и не може да бъде зачислен за клирик на Пловдивската, въпреки близостта му с Външния отдел на РПЦ.

Тези неща се случват днес! Не в 1944-та, а в 2019-та година. Ето такава е “свободата” на “освободителите” от североизток. 75 години

от Толбухин до неговият приемник Вассиан

в Българската църква кадрува църковният еквивалент на известната московска улица “Любянка” подчинената й московска улица “Ардинка”.

Докога ние – православните родолюбиви християни в изстрадала България ще търпим властта на сатрапите на сибирските степи и ще допуснем ли в Европейската ни родина – свещената земя на нашите деди, откърмила християнската цивилизация на демокрацията и човеколюбието да има дневен рад, задаван от езическия империализъм на Урал?!

Поради отсъствието на Български патриарх се обръщам така: Синоде Български – митрополити – комунисти от ДС и митрополити – чада на комунисти от ДС, на вашият си ви “Девети” – засрамете се! Покайте се! Върнете се към Вярата! Свидетелствайте Христа! Проповядвайте Евангелието! Възвестете Православието! Обикнете Народа! Надявайте се на Прошка! Отречете се от сатаната и мамона! Свалете петолъчката! Прокълнете болшевизма!

Успешни синодални заседания! Институции, специални служби, миряни и граждани, бдете и действайте, съобразно Канон и Закон!

Faktor.bg 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme