Путин е създател на Петия интернационал, обединяващ десните неофашистки сили

Юрий Фелштински, Радио “Свобода”

В създаването на Първия интернационал е участвал Карл Маркс. В създаването на Втория – Фридрих Енгелс. Третият, комунистическият, интернационал е създаден от Ленин. Четвъртият – от Лев Троцки. А Петият интернационал беше оглавен от Владимир Путин, макар никой да не е съобщавал за създаването му.

За разлика от първите четири, този е

Интернационал на десните неофашиснки сили,

използващи за своята борба с демокрацията отломките от рухналия през 1991 година комунистически свят.

През 2000 година на власт в Русия беше доведен бившият подполковник от КГБ и бивш директор на Федералната служба Владимир Путин.

Пиша “беше доведен”, а не избран, доколкото Путин стана президент благодарение на каскада от тайни, антиконституционни манипулации, нямащи нищо общо с демократичния избирателен процес, предвиден от руската конституция.

Отначало той беше преведен от поста директор на ФСС на поста министър-председател, за да има правото по конституция да стане изпълняващ длъжността президент в случай на оставката или смъртта на Борис Елцин.

Това беше

първият етап на държавния преврат, проведен от ФСС,

за който, в порив на искреност на 20 декември 1999 година, в Деня на чекиста, Путин “докладва” на бившите си колеги: “Групата служители на ФСС, изпратени от вас на работа под прикритие в правителството, се справиха със задачите си от първия етап”.

Вторият етап започна след няколко дни: на 31 декември 1999 година Елцин подаде оставка, направи Путин свой формален приемник и фактически президент.

Третият етап на операцията – проведените от Путин президентски избори – се оказа формалност, технически въпрос: в страна непознаваща демокрацията, проведените от Путин на 26 март 2000 година избори бяха просто печат върху предварително написан лист хартия.

Но през март 2000 година вече не ставаше дума за обикновени нагласени избори и не за редови, предварително подготвен, кандидат.

На власт в Русия за пръв път дойде бивш ръководител на ФСС, отчитащ се само пред службите, избавили се още през 1991 година от контрола на стоящата над тях от 1917 година Комунистическа партия.

В следващите 8 години Путин унищожи в Русия единственото очевидно завоевание на “августовската революция от 1991 година” – свободните медии,

превърна Държавната дума в “гумен печат”

подпечатващ решенията на Кремъл, унищожи горната камара на парламента и изборните губернатори, узурпира избирателната система на страната на местно и централно ниво, назначи на висши държавни, политически и икономически постове хиляди бивши офицери и агенти от КГБ. И така завзе властта в страната, както се оказа, фактически безсрочно.

Путин върна старият съветски химн и обяви, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век и негова лична трагедия.

През 2008 година Русия за пръв път след падането на съветската власт открито използва редовна армия извън границите си – нахлу в Грузия. През 2014 година Русия нахлу в Украйна, анексира Кримския полуостров и разпали огнище в Донбас, създавайки там две марионетни “народни републики”. Чрез серия от двустранни споразумения западната граница на Балорус фактически беше предадена под контрола на Кремъл, който обеща да я пази от “външни врагове”. Фактическата анексия на Беларус мина безшумно и незабелязано за световната общност.

Новото десетилетие, в което предстои да влезем заедно с полковник Путин, ще се окаже

бойно поле

Военните действия срещу Грузия и Украйна бяха съпътствани от невиждани по мащабите си преди това пропагандни кампании, разпалващи националистическите чувства на руските граждани.

Вследствие на тези кампании, в които най-активно беше участието на контролираните от руското правителство телевизия и медии и (в по-малка степен) интернет, голяма част от руснаците от неутрално-аполитични се превърнаха във войвствено-фашистващи.

Западните демокрации, както в съветските времена, отново бяха обявени за най-злия враг на Русия. Десните националистически сили вътре в страната и извън пределите и се превърнаха в съюзници на Кремъл. Публичната, а когато е необходимо, тайна подкрепа за тях от руското ръководство и спецслужбите, засили влиянието на десните и неонацистките движения и в Русия, и в Европа.

Към обичайните видове оръжия, използвани в Молдова (Приднестровието), Грузия, Украйна и Беларус, беше добавено още едно мощно оръжие: намесата в президентските и парламентарните избори в европейските страни и в САЩ. Оказа се, че това е по-ефикасен и ефектен начин да се нанесе удар на врага: да сложиш свой човек за държавен глава или най-малкото да го направиш възможно. В някои страни това им се удаде (в Унгария, Чехия, САЩ), в някои – не (Черна гора, Франция).

Очертаха се ясно и стратегическите задачи на Кремъл:

разпалване на войни в бившите съветски републики,

които не са успели да влязат в НАТО, за да се попречи на разширяването на Североатлантическия алианс (там традиционно не приемат страни с неразрешени териториални конфликти); разкол, отслабване или разпускане на НАТО; разпад на Европейския съюз, разширяване на територията на Руската федерация за сметка на територии на съседите и.

От 2008 година всичко е подчинено на изпълнението на тези задачи. Фундаментът за изпълнението на тази амбициозна програма беше заложен от новото поколение кагебисти от август 1991 година. Скелето на новата сграда беше издигнато на 31 декември 1999 година, когато малодушният и немощен Елцин доброволно или принудително подаде оставка, предавайки Русия с цялото и население и богатства във властта на КГБ начело с полковник Путин.

През последните 20 години – исторически нищожен срок – Путин върна Русия в състояние, когато тя отново, като в съветските времена, беше

военна заплаха за света

Путин открито заплашва човечеството – в речи, анимации, документални филми – с термоядрена атака, като всеки път подчертава (това не го правеха дори съветските лидери): Русия ще спечели такава война.

Руският лидер създаде и активно използва новия тип война, хибридният, тази война включва всички възможни начини за нанасяне не удар по врага – от военно-диверсионни операции до изтънчени форми на подкуп.

А задачата на Петия интернационал е да разруши създаденото след разрушаването на съветската империя статукво, опиращо се на две стабилизиращи света структури: Европейският съюз и НАТО.

Новото десетилетие, в което ще влезем заедно с полковник Путин, ще се окаже бойно поле, на което ще се сблъскат, както вече неведнъж се е случвало в историята силите на демокрацията и фашизма (неофашизма).

Негова ударна сила ще бъде путинска Русия, създаваща по целия свят собствени “пети колони”, каквито не са сънували нито Мусолини, нито Франко.

Източник и превод: Faktor.bg 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme