Сталинската тактика на “изгорената земя” убива на 18 август 1941 г. над 130 хил. невинни

Взривената язовирна стена

При отстъплението на изток през 1941 г. Червената армия прилага на територията на Украйна тактиката на “изгорената земя”. На 18 август 1941 г. е взривена огромната язовирна стена на ДнепроГес – Днепровската ВЕЦ, разположена на територията на гр. Запорожие. До сега не са открити документални свидетелства за броя на жертвите при взрива. По косвени данни на военни, учени и съвременници тогава са загинали до 20 000 отстъпващи червеноармейци и до

100 000 мирни жители от района

Унищожен е изцяло Запорожкият речен флот, безброй хора остават без покрив над главата.

Според командването на германския Вермахт, неговите загуби възлизат на 1500 души.

Централата е била минирана предварително (до края на юли 1941 г.) от 157-и полк на НКВД. Използвани са над 20 тона експлозив – амонал, а секретната операция е извършена под ръководството на инженер-полковник Борис Александрович Епов.

На 18 август 1941 г. две дивизии на Вермахта (9-а и 14-а) вече са в непосредствена близост до Запорожие. В редиците на Червената армия (18-а, 9-а армия с прикрепени отделни части) цари суматоха. Започва отстъпление и заради това е дадена заповед за взривяването на ДнепроГЕС.

Около 20.15 ч. прозвучава силна експлозия, в резултат на която са разрушени над 165 м. от огромната язовирна стена. Вълна с височина около 30 метра се плъзва надолу по течението на Днепър, като стихията помита градското крайбрежие в цялото Запорожие, залива големия населен с хора остров Хортиця и стига до съседните градове – Никопол и Марганец.

В Днепропетровск е взривен хлебозавод заедно с работниците. В Одеса по време на скоростното отстъпление на Червената армия са наводнени приморските квартали заедно с жителите.

В Киев инженерни части на 37-а армия под ръководството на генерал-лейтенат Андрей Власов (по-късно създал знаменитата „Власовска армия”, воювала на страната на хитлеристите) заедно с

части на НКВД минират всички стратегически обекти

(мостове, големи административни сгради и др.), които са взривени на 24 септември 1941 г. Историческият център на Киев – Хрешчатик и прилежащите улици, както и няколко големи моста на р. Днепър са напълно разрушени.

Кореспондент на вестник “Saturday Evening Post”, който е посетил Украйна през 1945 г., пише в свой репортаж: “Това, което някои се опитват да представят като “руска слава”, е било преди всичко украинска война. Нито една европейска страна не е пострадала повече от дълбоките рани, нанесени на нейните градове, на нейната промишленост, селско стопанство, човешки ресурси.”

Впечатляващо е и мнението на историка Борис Соколов: „ – И така – август 1941 година, вече почти два месеца Съветският съюз воюва с Германия, това е един много тежък за него период. Решено е да бъде взривена ДнепроГЕС. Доколко е оправдана подобна стъпка от гледна точка на отбраната?

– Трябва да бъдат разделени нещата. Унищожаването на турбините на централата, разрушаването на машинната зала е едно. Друго е взривяването на язовирната стена на ДнепроГЕС. Първото е било напълно оправдано. Оборудването е било изведено от строя доста ефективно, което е предизвикало възхищението на германския военен министър Алберт Шпеер. Сменят режима на разпределение на смазката при работещи на пълна мощност турбини, те се нажежават и бързо се превръщат в скрап. Германците вече не са били в състояние да възстановят турбините и поставят свои чак през 1942 г.

А колкото до взривяването на язовирната стена, това е била, общо взето,

голяма глупост

Защото германците така или иначе са я възстановили. И са експлоатирали централата. А от експлозията са загинали съветските войници, които в този момент са се изтегляли по язовирната стена. Освен това е залято Запорожието, в което все още е имало съветски войски, погълнати са от водата големи съветски военни части, които са се намирали надолу по течението, или са били отрязани от водата и са били принудени да се предадат. Тоест това е била една безсмислена глупост.

– Излиза, че заповедта за взривяването е била до такава степен секретна, че дори не са били предупредени частите, които са се намирали на язовирната стена?

– Да, била е секретна. Взривяването е извършено от подразделение на НКВД, което е охранявало важни стратегически обекти, включително ДнепроГЕС. Армейското командване – поне на необходимото за спиране на изтегляне на войските ниво – не е било предупредено. Но тогава всичко се е правело много бързо, фактически в рамките на един ден.

– А тази експлозия нанася ли някакви сериозни щети на германските войски? И какви са жертвите сред мирното население?

– Това не нанася значими щети на германските войски. Съветските войски понасят много по-големи загуби. Естествено, никой не знае броя на загиналите мирни жители, но мисля, че е бил огромен. Може да се разглежда като загубите при гигантско наводнение. Мисля, че минимум стотици хора са загинали.

– Много пъти съм срещал мнението, че тези, които са заповядали язовирната стена да бъда взривена, едва ли не умишлено са искали да унищожат мирното население, което е могло да се окаже на окупирана от германците територия. Вие какво мислите по въпроса?

– Не виждам основания за такива обвинения. Става въпрос за изпълнение на сталинската заповед за оставянето на “изгорена земя”, за унищожаването на всички промишлени обекти, които остават на окупираната територия, а това включва и ДнепроГЕС. А че това се е вършело прибързано и без мисъл – ами, общо взето, това е обичайната съветска практика. Не е било планирано специалното унищожаване на съветски граждани”, казва в интервюто историкът Борис Соколов.

Б.Р. Текстът е публикуван в „Исторически дневник”.

Източник: Faktor.bg 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme