Плановете на Кремъл: Да получи чрез шантаж реванш за гибелта на Съветския съюз

Андрей Пионтковски, Радио “Свобода”

Путинският мит, забъркан в телевизионната епруветка през кървавата есен на 1999 година от цинични жреци, няколко пъти беше модифициран, презареждан, беше подложен на шокова терапия за “подмладяване” през 2014 година. Но на двадесетата година неговото безразделно властване над народното мнение неизбежното се случи: сламката на

“пенсионната реформа” пречупи гръбнака на камилата

и в Кремъл вече нищо не могат да направят с това.

Смъртта на путинския мит е най-важното с последиците си събитие в Русия след неговото сътворение.

Да, физическото лице, за което говорим все още се пъчи на Червения площад, спуска се на морското дъно, заплашва Запада, кара мотоциклет, среща се с кагебисти, преоблечени като “обикновени хора от народа”, но митът за героичния управник и застъпник на народа е мъртъв.

Смъртта на путинския мит съвсем не означава, че още утре стотици хиляди хора ще излязат на улицата, настоявайки за свалянето на Владимир Путин или за смяна на режима. Но това означава, че вече никой, никога няма да излезе на улицата за да защити Путин или режима му.

Докато растящото недоволство не се е превърнало в осезаеми протестни действия, управляващата групировка има още възможности да опита отново да циментира ситуацията.

Тя просто е длъжна да направи

първия ход в играта “Транзит-2019”

Носителят на мита изпълняваше за руския елит сакралната функция на талисман. Той беше единственият интерфейс на властта в общуването с чуждия и народ. Путин с неговия успешно намерен образ на “син на народа” успяваше повече или по-малко да заблуждава хората.

Сега вече за народа Путин е част от враждебната власт.

Тази растяща ментална пропаст между народ и власт трябва да бъде запълнена – не чак през 2024 година, а тук и сега – с телата на “враговете на народа” и с нови, силнодействащи митологеми.

В това е същината на протичащата сега пред очите ни операция във върхушката – “Транзит-2019”.

Износването на вожда и, като следствие, неговата неспособност да изпълнява базовите си функции, е често явление в авторитарните режими.

Но за разлика от спартанските по днешните мерки съветски времена, отстраняването на вожда, днес това няма да доведе просто до смяна на мъжете на трибуната на Мавзолея, а до

силово преразпределение на трилиони собственост,

записани на вожда и неговото най-близко обкръжение.

Затова и беше задължително да се оформи на върха на руската власт “мобилизационна партия”, която се превръща в ключов играч в “Транзит-2019”.

Тази партия на имперския реванш беше разкрита от близкия до Кремъл журналист Алексей Венедиктов:

“Вътре в путинската бюрокрация се оформя и крепне политическа партия, която има визия както за днешния ден, така и за бъдещето на Русия. Аз я наричам мобилизационна партия. Едни такива … победоносци. Тя се оформя организационно и укрепва, и виждаме протуберансите на нейните решения и действия. За мен е очевидно, че начело на тази политическа партия или на организационното и крило стои секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев. В тази партия влизат Игор Сечин, Юрий Ковалчук, Сергей Иванов. А нейното “бойно крило” е Евгений Пригожин. И естествено, че Владимир Владимирович частично и принадлежи. Тази партия укрепва, защото транзитът е турбулентен. Тя става водеща. Но не всички силоваци влизат в тази политическа партия. И не всички, които са в партията са силоваци. Затова по-вярно би било да я наричаме “мобилизационна” и честно да признаем, че начело са Патрушев и Ковалчук. Присъдружни към тази политическа партия частично са ЛДПР и КПРФ. Целите и са благородни. Мобилизационната партия вижда

огромната, могъща реваншистка съветска страна, която контролира половината свят

А другата половина се бои от нея. Така изглежда горе долу визията и целта и е да мобилизира именно към това.

Тази седмица се проведе научно-експертен съвет към Съвета за сигурност на Русия. И там Патрушев произнесе няколко забележителни фрази (които бяха разпространени от ТАСС и Интерфакс) за това, че САЩ представлява заплаха за самото съществуване на земното кълбо. 15 минути по-късно беше разпространено друго съобщение от ТАСС и Интерфакс, че съобщението е било публикувано по грешка”.

Разказът на Венедиктов носи достоверна информация за поведението на конкретните персонажи, техните отношения, атмосферата в путинския бункер.

Когато “бандата” се сблъсква с критична ситуация в условията на растяща неопределеност, животът издига неформални лидери, които поемат инициативата и формират стратегия за поведение. В путинското Политбюро такива се оказаха Патрушев и Ковалчук.

А не Началникът, за когото така остроумно е казано: “Частично принадлежи”.

В продължение на пет години Путинският План на Победата беше стратегическият хоризонт за руската външна политика.

Според мен, авантюристичният, на границата на клиничното безумие, план за покоряването на половината свят и сплашването на другата половина от Русия се разработва със знанието на Началника.
Началникът одобрява този план.
Това е неговият

реванш за загубата на Студената война

Но душа и мотор за практическата реализация на този замисъл заслужено е друг човек – армейски генерал Николай Платонович Патрушев.

Той се вижда като военен чекистки диктатор, васал на Путин.

Тук е тайната на “частичната принадлежност” на Путин към мобилизационната партия: той все още се опитва да маневрира между различните клептократски кланове, разбирайки, че в момента, в който даде разрешение за жестоки репресии, ще се превърне в инструмент в ръцете на единия от клановете.

Мобилизационната партия вече няма нужда от Путин за общуването с народа. Той е нужен на тази партия като формален носител на висшата гражданска и военна власт. А в интерфейс за общуването между властта и народа ще се превърнат жестоките репресии и тоталното изчистване на каквато и да било опозиция, а основанието да бъде извършено всичко това ще бъде “историческата победа над Запада”, която, според мобилизационната партия ще въодушеви имперските елити и ще усмири масите.

Вождовете на мобилизационната партия Патрушев, Ковалчук, Сечин, Иванов и, тук не частично, а изцяло, Путин, нямат никакво намерение нито да умират, нито да се отказват от скромния чар на живота на мултимилиардери, нито да унищожават западната цивилизация.

Те искат празник – ликуващо тържество над победения и унизен Запад – и гаранции за своето политическо безсмъртие начело на възтържествувалата над Запада Русия.

Путин разполага с тайно оръжие за това. И не, това не са ракетите (взривът на една от тях доведе до радиоационната катастрофа в Архангелска област).

Уникалното оръжие на тандема Патрушев – Путин – е

ядреният шантаж,

с който те спекулират започвайки от анексията на Крим, натрапчиво декларираната готовност първи да употребят ядрено оръжие, абсолютното презрение към ценността на човешкия живот, което неведнъж са демонстрирали.

Те са убедени: достатъчно е един регионален или дори локален военен сблъсък със Запада и победа само в един психологически дуел и Западът, ужасен от този шантаж, или потенциален ядрен удар по някой европейски град, ще се откаже от гаранциите за сигурността на членовете си по член 5-ти от договора на НАТО и ще капитулира завинаги.

Това ще означава край на НАТО, край на САЩ като световна сила, оттегляне на Запада от световната история.

Генерал Валерий Герасимов нарича това “деескалация чрез ядрена ескалация”.

В продължение на пет години този план се разгръщаше постепенно, последователно в рамките на информационна и психологическа подготовка, както на населението на Русия, така и на световното обществено мнение.

Смъртта на путинския мит рязко промени времевите параметри на този план. Централна задача за Путин и неговото обкръжение е политическото (а и физическо) оцеляване. Те трябва спешно да се екранират както от нарастващия гняв на масите, така и от възможни дворцови заговори.

Рязкото и демонстративно ескалиране на конфликта със Запада ще послужи като оправдание за всякакви репресивни мерки против “национал-предателите”.

В последно време нивото на тревога в депешите на кремълските слуги рязко нарасна. Те сякаш бързат да предупредят за надвиснала катастрофа.

“Сега вече всичко е ясно и прозрачно. Ние се готвим за мащабен конфликт. Ние бихме искали той да бъде скоротечен, но видимо се готвим за нещо мащабно. Избраната стратегическа линия е предмет на личното убеждение на група хора, които определят руската политика, а не само на Владимир Владимирович. Те са убедени, че тази линия ще доведе Русия и тях лично до успех. Това е глобална игра, глобален залог. Русия сега има уникалният шанс да получи реванш за гибелта на Съветския съюз. Тоест,

историята може да бъде “преиграна”,

при това с едно хвърляне на заровете! Разбирате ли? Целите на Русия ще бъдат постигнати на малка цена. Това е колосална съблазън. Тази група в елита, която взема решенията, има вътрешно, групово убеждение, че на нея и е възложена височайшата мисия, при това с мистично-религиозен характер, да “преиграе” световната история и тя следва тази мисия. И те се движат логично, послведователно и целеустремено към целта си”, разпалено вещаеше тези дни кремълският рупор Владимир Соловьов.

Нещо повече, те окончателно вече са разбрали че окончателно решение на украинския въпрос в духа на руското имперско съзнание е невъзможно без окончателно решение на “проблема със Запада”.

Завладяването на Украйна вече е невъзможно без капитулация на Запада

като цяло. В Кремъл и в Министерството на отбраната са пресметнали, че Русия трябва да предизвика директен военен сблъсък с НАТО в Прибалтика (което няма да се случи с Украйна), а след това, повишавайки залозите, да принуди с ядрен шантаж Запада да капитулира.

И работата не е само в Украйна. Сметките на Кремъл със Запада са много по-мащабни и мъчителни. Западът столетия е бил екзистенциално предизвикателство и заплаха за управниците на Русия със самото си съществуване като възможна историческа алтернатива.

Шансът да унизят Запада, демонстрирайки неговата обърканост, нерешителност и безпомощност, независимо от колосалното му икономическо, технологично и военно превъзходство, е толкова примамливо и обещава такива главозамайващи дивиденти, че “победоносците” в Кремъл не могат да преодолеят изкушението.

Демонстративната проява на садистична жестокост срещу протестиращите в Москва е доказателство, че мобилизационната партия, начело с Патрушев, вече е наложила своята програма и пристъпва към реализацията и. Тя няма намерение да изчаква, докато разноплановите социални и политически конфликти обхванат цялата страна. Мирната, антикриминална революция трябва да бъде задушена още в люлката.

Източник и превод: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme