Изучаването на комунизма може ли да излекува науката “история” от всесилния вирус на идеологията

Адв. Станислав Станев

“Само с история не се живее”, повтарят често различни хора, които не искат да се направи задълбочена дискусия за българската история. Това е така, но не бива да забравяме, че “който не познава историята си, е осъден да я повтори”.

Днес историята отново влезе в информационните колонки. След хиляди перипетии, дискусии и много упорство,

периодът на комунизма ще се изучава в учебниците

Доколкото разбрах (защото още не съм се снабдил с учебник, но планирам да го направя), опитите периодът 1944-1989 г. да бъде представен в позитивна светлина са срещнали крушение и сега учениците ще имат шанса да (на)учат за концлагерите, за трите фалита на държавата, както и затова, че комунистическият режим е

обявен за престъпен

Това представлява една важна, но малка крачка. Защо ли? Ами защото е важно да се знаят и причините. В момента една от пропагандните машини развива изключително успешни и лесни за преглъщане тези, които елиминират в съзнанието на хората горните факти и насочват мисълта и в посока, че сега живеем зле, защото сме колониална държава и т.н. Т.е. ефектът от познанието, който трябва да започне да се реализира от 15 септември, до голяма степен е “заглушен”. За да разберат децата измеренията на абсурда, трябва да имат включени в учениците си и лесни за асимилиране факти, които по прекрасен начин илюстрират какво е представлявал дискусионният период.

Например:
(да речем) по военни въпроси:

Пропагандата и сега ни учи, че може би не сме имали банани (щото нали – на кого му пука за бананите), ама българската армия била въоръжена до зъби и готова да смаже света. Добре звучи нали? И сме готови да забравим за бананите и да махнем с ръка на опашките.

Да, ама … по “царско време” офицерите ни са имали разработени планове как в случай на военна интервенция не просто да отблъснат враговете, но и да прехвърлят бойните действия на тяхна територия. По “байтошово” офицерите ни са уведомени, че в случай на война с Турция, нашият шанс за оцеляване е, ако успеем да задържим турците за няколко часа, докато … дойдат руснаците. Т.е. по “царско” време военно училище е произвеждало команден състав със самочувствие, а по НРБ-ско

офицери с комплекси, които да вярват, че имат шанс само заедно с “големия брат”

И един забавен, но и тъжен аспект, който представлява преход от военната “гордост” на Народната република към икономическата:

Знаете ли какво е ДСФ? Държавна самолетостроителна фабрика, създадена през 1938 година. Точно така, “преди девети” сме произвеждали самолети. А инерцията е била толкова силна, че и след този “рубикон” България продължава напред. Стига се дотам, че в края на 40-те години, инженер Цветан Лазаров (има улици на негово име в много градове, ама никой не се интересува кой и какъв е) разработва учебно-бойния самолет ЛАЗ-7 – една от най-добрите разработки в света по онова време. Народната република получава доста поръчки от различни държави. Само че “големият брат” в лицето на СССР заповядва да спрем производството, защото те искат да си продават техните машини. Държавата отказва поръчки за стотици самолети и

преустановява производството

С благородното позволение на СССР в ДСФ започват да се произвеждат … колелета. Онези същите “балканчета”, дето ги карахме през комунизма и сега понякога се появяват в пропагандните колажи, са произведени в същата фабрика, която е произвеждала изключителен за времето си боен самолет.

Та, да минем и към “блестящата” икономика

Словосъчетанието “три фалита” е вярно, но ако не илюстрираш на учениците какво означава, рискуваш двете думи да бъдат “удавени” с вълната на мощната пропаганда в социалните мрежи. Да вземем един лесен за възприемане пример – колите и автомобилопроизводството. Чували ли сте за “Булгаррено”? През 1966 г. България сключва договор с “Рено” и започват да се произвеждат изключително успешните “Булгаррено”, които веднага намират огромен пазар навън и се планира производството да стигне до бомбстичната сума от 100 000 бройки. Нали се сещате за какви приходи в България говорим? Е, идва “големият брат”, съшият този СССР, и заповядва

производството на “Булгаррено” да бъде прекратено

Причината е, че нашите коли започват да изместват техните неуспешни реплики на крадени западни технологии. И така по заповед на чужда държава, на която явно бяхме подчинени (нали пропагандата ни говори за колониална администрация) българите продължиха романтично да чакат по десет години за кола, която дефектираше толкова често, че огромната част от народа стана половин автомонтьор, а събота и неделя беше обичайна гледка собствениците на коли да висят под любимото возило, за да изправят някой и друг недъг на съветския инженерен гений.

Разбира се, примери могат да се дават с хиляди. Важно е, обаче, в ограниченото време и на ограниченото пространство да бъдат визуализирани очевидни такива, които ще породят у децата въпроси, ще ги накарат да търсят информация, която пък ще им даде

имунитет срещу пропагандата

Но не затова започнах да пиша. Изучаването на комунизма е една закъсняла и съвсем малка стъпка в опита науката “история” да се излекува от всесилния вирус на идеологията. В днешно време и модерно знайни и незнайни будители да надават вой за това, че ни подменят историята. А истината е, че историята ни отдавна е подменена. И за наш срам, тези, които сме учили за Матросов, за Алексей Мересиев и т.н. сме безкрайно невежи по много въпроси, свързани със собствената ни история.

Няколко бегли примера:

Говорим за Априлското въстание, за страданията на националните светци. Говорим и трябва. Но мълчим за други, не по-малко кръвопролитни трагедии на българския народ. Днес, когато си мерим с Македония … историята, в нашите учебници или присъства скромно – с два къси реда, или отсъства съвсем информация за Охридско-дебърското и за Тикшвешкото въстание.

Порив на българите за свобода, който е удавен с кръв и насилията,

които изтърпява народът ни, не са по-малко от тези от април 1876 г.
Говорим за робството, но аристократично се пропуска, че след Първата световна война българите под гръцка и сръбска власт са били подложени на такъв терор, че българските дипломати са умолявали Белград и Атина да дадат на българите на тяхна територия поне толкова права, колкото са имали по време на Османската империя!?! Страданията и потоците от кръв на българите от Македония и Западните покрайнини са неглижирани. И това е особено гротескно за времена, в които се “караме” с Македония кой знае по-добре историята. Макар че при тях нещата са още по-зле.

Говорим за великите победи на българското оръжие, но в учебниците по българска история скромно

отсъства т. нар. “Петрички инцидент”,

при който паравоенна организация (историческото ВМРО), разчитаща само на себе си и на силата на българския дух, успява не просто да спре, но и да отблъсне многократно по-многоброен и по-добре въоръжен враг, зад който стоят мощта и ресурсите на цяла държава.

А личностите? Тодор Александров, Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Асен Николов, Данаил Крапчев, Андон Калчев; ами военните: генерал Иван Колев, генерал Тодор Кантарджиев, генерал Димитър Гешов…

Мога да изпиша много страници с имена на хора, чийто

принос към България и българщината е ОГРОМЕН

Хора, които или просто са споменати, или направо отсъстват от учебните програми по история за сметка на други, които или нямат кой знае какъв принос, или се величаят заради героизма им, въпреки че след това са станали предатели и са се включили в армиите на враговете на България. И интересното е, че точно имената на такива предатели се “набиват” в главите на поколения българи и им се “изписва”ореол на величие. А споменаването на имената на забравените герои или истината за “героите” се посреща на “нож” от бесните (и в голяма част от случаите незнаещи) кохорти на пропагандата. Резултатът е, че българските ученици вече много поколения наред познават все по-слабо историята и славата на дедите си, а народът е все по-непоклатимо закърмен със сладка отрова на пропагандата, която го учи да се кланя на противоречиви личности.

Да, важно е, че в учебниците вече може да се прочете за периода 1944 -1989 г. Още по-важно е да може да се прочете така, че да се възприеме и да се запомни; да има обществена устойчивост, която ще може да устои на пропагандата.

Обаче, за да имаме национално самочувствие, доблест и достойнство; да не се приемаме като низша категория, трябва да започнем да учим и за героите си. 30 години чакахме да започне да се споменава нещо за комунизма в учебниците. Остава да видим колко десетилетия сме обречени да чакаме, докато учениците започнат да учат и другите неща.

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme