„Свободна Русия”: Кремъл командва в къщата на България – специалната роля на „Лукойл”

В края на юни Фондация “Свободна Русия“ публикува своя доклад за намесата на Кремъл в западния свят. Фондацията, която често е обект на репресии от московския режим е събрала екип от опитни писатели, изследователи и журналисти, свързани с различни организации, за да документират някои от най-убедителните случаи на руска намеса в различни точки на света. Събития, които са обект на техните анализи са само извадка. Режимът на Путин действа по целия свят, подкопавайки целостта на западните съдебни и политически институции.

Докладът, едно резюме на руските активни действия и кампании на подривна дейност в Северна Америка и Европа, показва, че опитите на Владимир Путин да проникне в западните институции е безмилостен и че има една константа в неговата дведесетилетна ангажираност: той триумфира там, където ние го поканим и най-вече там, където ние щастливо действаме като негови незаинтересувани и самодоволни помощници.

Това е история за това как Западът последователно не успява да подреди собствената си къща. Самите институции, създадени след Втората Световна Война, за да предпазят отворените пазари и либерални демокрации от корозия и колапс, сега са

плацдарм за агенти на Кремъл,

които се стремят да забогатеят и заедно с това да задълбочат тази корозия и колапс. В тези страници, наред с всичко друго, ясно са показани патологиите на нашите собствени общества, както и основната причина защо толкова много олигарси, разузнавателни агенти, банки, предлагащи подкупи, и енергийни компании са успели да процъфтят извън Русия.

Устойчивостта на режима на Путин се е доказал доста добре в гео-политическата битка със Запада, като военните действия на Русия от 2014 г. са били посрещнати с хладни международни санкции, които не успяха да променят курса на Кремъл.

Вярваме, че този доклад ще посочи ясно необходимостта западните правителства да заемат по-силни позиция и енергично да защитават своите ценности и институции. Макар че това не може да има същото въздействие като прекратяването на кървава война, отказът на Кремъл да напредне в посока на нови закони, с които да защити своите бизнеси и финансови интереси; поставянето на бариери в отговор на злоупотребата на Русия с международни правоприлагащи органи или прилагане на съществуващи закони, така че олигарсите да не могат да се крият зад новосъздадените НПО-та, както и да започнат да се противопоставят на настоящото беззаконие в Русия.

Ако отделна нация защити своята наказателна и гражданска съдебна система или се бори с корупционни практики в собственото си правителство, това ще осигури така необходимата

съпротива срещу целите и задачите на Кремъл

Ако колективно няколко държави решат да обединят силите си в това усилие, руското управление ще бъде поставено под голям натиск, с цел да бъде накарано да играе по-често по правилата и да уважава другите институции, вместо да се опитва да ги манипулира.

Докладът се състои от общо 102 страници, разделен на две части. В първа част се разглеждат руските атаки срещу върховенството на закона на Запада. Във втора част се дискутира руската манипулация на западните политики. Тук е проследена и ролята на България в действията на Русия срещу Запада. Макар, че повечето от фактите са стари, те очертават ясно метастазите на руските зависимости.

Автори на българската част на доклада са:

Румена Филипова
Основните изследвания на г-жа Филипова в Центъра за Изследване на Демокрацията са свързани с вътрешната и външната политика на Русия, както и с медийните, политическите и икономическите влияния на Кремъл в Централна и Източна Европа. Тя притежава магистърска степен и диплома по международни отношения от Оксфордския университет. Била е гостуващ сътрудник в Московския център Карнеги, Полския институт по международни отношения и Чатъм Хаус, и други.

Мартин Владимиров
Мартин Владимиров е експерт по енергийната сигурност, специализирал в пазарите на природен газ и възобновяеми енергийни източници, към Центъра за Изследване на Демокрацията. Той е написал няколко академични публикации, множество политически доклади и е съавтор на четири нови книги за влиянието на Русия, включително на „Руската игра: Разбиране на Руското влияние в Централна и Източна Европа,“ „Играта на Кремъл 2: Помагачите,“ „Руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа“ и „По-близък поглед към Русия и нейното влияние върху света.“

Българската връзка

Румена Филипова и Мартин Владимиров

Вероятно никоя друга европейска държава не е дала на Русия “да командва в къщата й“ повече от България. Чрез договори, възложени без конкурс, до законодателни промени, позволили да се настанят руски бизнеси, свързани с Кремъл, освободени от държавен надзор, България е позволила на Русия да подкопае нейния суверенитет. Дори когато българските власти са хванати да изпълняват повелята на Русия, правителствените регулатори намират начин да пренебрегнат техните действия и да прикрият скандалите.

Специалната роля на „Лукойл“ в България и на други места в Европа

Руската частна нефтена компания „Лукойл” е най-голямата фирма и най-големият чуждестранен инвеститор в България за последното десетилетие, като за някои години тя представлява близо 25% от държавните приходи. „Лукойл” контролира близо 2/3 от горивата на едро, 1/4 от пазарите на дребно, както и почти 100% от капацитета на България за рафиниране на горивата. Компанията е отговорена и за вноса на 100% от нужните количества суров петрол за България. Тя приета от обществото като прекалено мощен икономически субект, който е успял да повиши цените на горивата и увеличи маржовете, управлявайки преференциално от страна на Българското правителство. Пример в това отношение е как компанията успява да възпре правителствените планове за инсталиране на измервателни устройства по цялата верига на производство и доставка на петрол още през 2010 г.

За да гарантира, че компанията точно плаща ДДС и акцизи, правителството, съгласно Наредба №3 на Министерството на финансите от 2010 г., настоява „Лукойл” да инсталира измервателни уреди за проследяване количеството нефт, което влиза и излиза от предприятието, като тези устройства се свързват дистанционно с Агенция „Митници.“ Руската компания обаче не спази сроковете за инсталирането на устройствата и на 26 юни 2011 г., ръководителят на Агенция „Митници“ – Ваньо Танов, отмени оперативния лиценз на рафинерия „Лукойл Нефтохим – Бургас” и на терминала за внос. Административният съд в София спря изпълнението на отнетия лиценз на основание, че това ще нанесе значителни щети на доставките на гориво и на самото дружество. През август 2011, Върховният административен съд потвърди решението на Административния съд, като по този начин отхвърли всички аргументи на Агенция „Митници.“ През следващите месеци световният изпълнителен директор на „Лукойл”, Вагит Алекперов, посети България, като увери премиерът Бойко Борисов, че „Лукойл” ще спази правилата и заявява още, че компанията не е имала проблеми с Българското правителство, а само с отделни български институции по въпроса с крайните срокове. В края на 2011 г., „Лукойл” твърди, че ще инсталира всички измервателни устройства в рамките на един месец; което бе година и половина по-късно от крайните сроковете.

Въпреки това пролетта на 2013 г. конфликтът между Агенция „Митници“ и „Лукойл“ се повтаря заради неправилното управление на един от данъчните складове на „Лукойл“ поради редица нарушения на наредбата за инсталиране на измервателни устройства до 31 март. Агенция „Митници“ твърди, че е открила редица несъответствия между действителното гориво в целия склад и данните, предавани на Агенцията, според които има отклоняване на гориво по тръбопроводи, които целенасочено заобикалят измервателните устройства. Освен това, някои измервателни устройства не са били инсталирани в рамките на крайния срок, докато други не са били свързани с информационните системи на Агенция „Митници“. Въпреки това, както и през 2011 г., ВАС в София преустанови изпълнението на решението на Агенцията. Лукойл България отново открито обвини Вальо Танов в провеждане на кръстоносен поход срещу компанията, че тенденциозно я атакува при всеки случай, произтичащ от предполагаемата некомпетентност на неговите служители. От своя страна, Танов се оплака, че от 2012 г., съдът е подложен на натиск от страна на „Лукойл” да подаде иск срещу него на основание, че е разкрил държавна тайна чрез обявяване на количеството гориво, съхранявано от държавата за извънредни ситуации. Освен това, в отговор на решението на съда, Агенция „Митници“ твърди, че съдът е пропуснал шанса да разсее убеждението, което преобладава сред българското общество, че олигархията и чуждестранните интереси управляват страната. Марин Райков – министър-председател в служебното правителство (март-май 2013 г.), негласно подкрепи Танов, наричайки го честен човек, който работи в защита на националните интереси.

Правителството на БСП (2013 – 2014 г.) отмени задължението на складове за горива да инсталират измервателни устройства във всяка точка на входа и изходна. Най-цитираните мотиви включват предполагаемите високи разходи, направени от доставчици на горива за изпълнение на изискването и общия спад в събирането на данъчни приходи от горива. Тези мотиви обаче бяха критикувани, тъй като Агенция „Митници“ не можеше да събира данъците в хода на срока на данъчния режим, защото „Лукойл“ не го прилагаше правилно. Също така, в изменената версия на наредбата за измервателни уреди, Парламентът премахна специална клауза, изискваща складове, подлежащи на данък печалба, обхващащи територията на повече на едно митническо подразделение, да инсталира измервателни устройства във всяка точка, в която могат да бъдат импортирани или експортирани горива. Така измервателните устройства трябваше да бъдат инсталирани на входните и изходните пунктове на складовете, но не и на тръбопроводните връзки между тях. По този начин „Лукойл” е свободен да прехвърля гориво от един склад в друг, избягвайки контрол на базата, че горивото е някъде в тръбопроводите между складовете. Когато ГЕРБ се върна на власт в края на 2014 г., правителството възстанови изискването за измервателни устройства за всяка тръбопроводна секция, управлявана от „Лукойл” и от нейните дъщерните дружества. Решението на ГЕРБ дойде въпреки вътрешната партийна опозиция, което показва, че правителството се опитва да постигне баланс между своята евроатлантическа политическа ориентация и интересите на местните проруски мрежи.

През 2017 г., разследване, проведено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), разкри, че „Лукойл” е злоупотребил с доминантното си положение на пазара на горива на едро, като е наложил на вътрешните си клиенти по-високи цени, отколкото на съседни пазари. Разликата в цените беше особено видима между 2012 и 2014 г., когато „Лукойл“ таксуваше българските потребители с около 16% над цените в съседна Румъния. Антитръстовият регулатор също откри е-мейл кореспонденция между търговците от „Лукойл“ и други големи компании за дистрибуция на горива, разкривайки дейности за координация на цените. Регулаторът обаче стигна до заключение, че не е имало нарушение на монополните правила и просто е посъветвал големите играчи на пазара да се въздържат от обсъждане на ценовите стратегии. Почти идентично решение също беше взето през 2012 г. след подобно разследване на антитръстовия регулатор, инициирано по искане на министъра на икономиката Трайчо Трайков. Като цяло, анализът на съдържанието на решението на КЗК дава основание за съмнение в неговата обективност. Например, регулаторът остана мълчалив относно дали фирмите, които са официални конкуренти и обменят информация помежду си за съществуващите цени, са в нарушение. Също така, анализът беше съсредоточен върху пазара на дребно, без проучване на ценообразуването и стратегиите за снабдяване на пазара на едро (предвид това, че „Лукойл” доминира каналите за доставки и складиране). Парадоксално е, че въпреки, че не откри съществуването на картел при горивата, Комисията заключи, че структурата на пазара на горива все пак е олигополистичен.

В допълнение към този конкретен случай ролята на компанията трябва да се разглежда в по-широкия контекст на това как Кремъл използва огромната икономическа мощ на „Лукойл“ в България, за да постигне своите политически, бизнес и корупционни цели в страната, добре описано в проучване на Центъра за Стратегии и Международни Проучвания – “The Kremlin’s PlayBook.”
Трябва да се отбележи, че „Лукойл“ има специална роля за Кремъл и неговата клептократична мрежа не само в България, но и на други места в Европа. Компанията купува стратегически активи, като по този начин допринася за постигането на икономическите и политически цели на Кремъл в Западните Балкани и в Румъния.

В Испания, по-специално в Каталуния, „Лукойл“ е бил възпрепятстван да отвори 150 бензиностанции още преди 10 години, тъй като по „информация на испански и руски правоприлагащи органи, цитирани в съдебни документи, се сочи, че организираната престъпност, свързана както с „Лукойл“, така и с руските шпионски служби, са планирали да използват сделката за изпиране на незаконни средства. „Лукойл“, който сега е голяма мултинационална компания, отрече за всякакви връзки с организираната престъпност. Но тези опасения също накараха испанските власти да блокират опита от 2008 г. на „Лукойл“, „Газпром“ и още една голяма Руска компания да придобият дял в „Respol“, най-голямата енергийна компания в Испания. Испанските лидери се страхуваха от евентуална загуба на контрол върху националния енергиен сектор, заявиха служители на правоприлагащите органи.“

През 2014 г., мениджърите на „Лукойл“ се срещнаха с Cambridge Analytica, обвинена в използване на данни от социалните медии и мрежи за манипулиране на резултати от гласувания, включително в президентските избори в САЩ през 2016 г., за да обсъдят своята мощна система за маркетинг в социалните мрежи. Според сведенията, повечето старши мениджъри в „Лукойл“ са преразгледали стратегиите за пробив на избори и други инструменти за манипулиране на избори, които фирмата е предложила.

Спонсорираните от „Газпром“ енергийни закони в България

Един от най-видимите случаи на заобикаляне на върховенството на закона от руските корпорации в България беше неуспешният опит на „Газпром“ да промени българския енергиен закон в началото на 2014 г., за да заобиколи Третия енергиен пакет на ЕС и да позволи изграждането на газопровода „Южен поток“ през Черно море. Целта на „Газпром“ беше да ускори началото на строителството на газопровода „Южен поток“ на българска територия чрез промяната на статута на новия тръбопровод, така че той да се счита за свързваща линия, следователно не част от българската газопреносна система и извън обсега на европейските закони (тъй като европейските закони се интерпретират като приложими във вътрешния пазар, а не във взаимоотношенията с държави извън ЕС). Изтекла информация до медиите показа официални съобщения между „Газпром“ и българското Министерство на икономиката и енергетиката, в които руската компания предлага конкретни законови изменения, които да позволят строителството на „Южен поток“. Двама депутати от управляващата тогава БСП въведоха в парламента нови законови текстове, взети дословно от предложението на „Газпром“.

По-специално, правните промени предложили „Южен поток“ да се разглежда като система от тръбопроводи (а не само един единствен тръбопровод), където се прилагат различни правила за различни части на тръбопроводите. Друга промяна в закона въвежда понятието „морски тръбопроводи“, което не съществуваше в газовата директива на ЕС и следователно европейските правили не биха били приложими за частта „Южен поток“ под морето. Целта беше да се заобиколи правилото на ЕС, че операторът на тръбопровода трябва да запази 50% от капацитета на тръбопровода за доставчици от трети страни, така че „Газпром“ да може да използва пълния капацитет на планирания проект. Депутатите приеха инструктирания от „Газпром“ закон, дори под заплахата от санкции от страна на Европейската Комисия и нейното изявление, че „Южен Поток“ е трябвало изрично да поиска освобождаване от правилата на ЕС – както и „Северен поток“ за своя участък на земя.

Законопроектът беше приет на първо четене през април 2014 г. и беше включен в законодателната програма за пълно приемане в началото ва лятото, но управляващата коалиция падна през юни 2014 г. Допълнителна последица от неуспешния проект „Южен Поток“ беше рухването на четвъртата по големина банка в страната – Кооперативна Търговска банка (КТБ), която беше подготвена да стане основен инвеститор на българската част от проекта. Авторитетно разследване разкри, че КТБ е функционирала като инструмент за финансиране на доходоносни проекти, включващи компании, близки до депутати от ДПС, и медийния магнат Делян Пеевски, който се смята, че стои зад три от компаниите, участващи в строителния консорциум за българския участък на „Южен поток“. Пеевски реципрочно предостави на КТБ политическа защита и комфорта на медиите, тъй като банката бързо се разрастваше от депозитите на държавни компании. Разпадането на тандема Василев – Пеевски в края на 2013 и началото на 2014 г. доведе до разплитане на аферата около банката и последващата битка за контрол на активите, обезпечени от нея.

Превод: Георги Стоянов

Източник: Faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme