Комунистите премахват от читанките цели куплети от “Върви, народе възродени”

 Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19 век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, „даскалоливница“. Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.
Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май, в час по музика, Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

Друга версия разкрива спомен на ловчанлията Петко Топалов, който се е преместил да живее в Русе. Топалов бил дежурен ученик в класа. Заедно със свой съученик трябвало да почистят дъската. Предния час са имали български език и учителят им написал стихотворението на Михайловски на черната дъска, като поставил за задача да го препишат и да го научат наизуст. Цялото стихотворение е 56 строфи. Учениците обаче не изтрили дъската в междучасието, а излезли навън край реката.

След биенето на втория звънец се прибрали в класната стая, където ги чакал строгият и взискателен Панайот Пипков с цигулката и лъка. Извикал двамата дежурни пред дъската, единият от тях се опитвал с ръкав да я изтрие. Тогава Пипков забелязал написания текст и го спрял, прочел го и както той самият казва, музиката зазвучала в ушите му. Начертал петолиние и започнал да пише ноти, а целият клас да припява. Бил звънецът и цялото училище с директора Христо Бръмбаров се събирало пред вратата на класната стая. След това директорът строил всички в двора и учениците започнали да маршируват и да пеят, разказва учителят Христо Борисов,който е автор на мемоарната книгат “Звездата е любов”.

“Новото, което аз открих, е че на 11 май, по нов стил 24 май, цялото училище тръгва от двора надолу към града и учители и ученици пеят песента за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. По този начин пред обществеността, а и в цяла България химнът “Върви, народе възродени” е манифестиран в градски условия. Така се превръща в химн, който пеем и днес”, допълва учителят.

През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. В четвъртия куплет думите “духовно покори страните, които завладя със меч” са заменени с “ведно със другите славяни кръстосвай дух със огнен меч”. Всичко след шестия куплет пък напълно изчезва.

През 60-те години политбюро дори обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за “македонска народност” на светите братя.

Едва през 90-те години на 20 век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

През последните 100 години Химнът е изпълняват от много музикални състави на всяко училище в България. Версиите му са много, но мелодията остава.

Препубликувано с изричното разрешение на https://www.faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme