На 15 май 1954 в Пазарджишкия затвор издъхва банкерът Атанас Буров

Това е един от най-позорните дни за комунистическия режим

Изтънчения по дух финансист, един от най-достойните родолюбци и министър в няколко кабинета едва ли някога е допускал, че в последните мигове от живота си ще вижда само четирите стени на килията си и че никога няма да намери отговор на въпроса: “Каква е вината ми?”, след като свободата, достойнството и демокрацията са били смисълът на живота му.

Едва ли някога ще научим как точно е издъхнал и каква е истинската причина за смъртта му. Но става дума за убийство и то на човек на преклонна възраст – 79 години. Отговорността е на управляващата тогава с терор БКП (БСП) – която така и не се извини за престъпленията на предците си. Парадоксално е, че наследниците на БКП, превърнали се в днешните олигарси и свръх богати бизнесмени се кичат с името на Буров, цитират мислите му и го дават за пример в банковото дело.

Атанас Буров завършва политически науки в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил, участва в управлението на минното Българско акционерно дружество “Бъдеще”, Българска търговска банка и други. Включва се в Балканската война.

От 1899 година многократно е избиран за народен представител и политическите си възгледи свързва с Народната партия. От 1911-1912 година е председател на Народното събрание, а впоследствие – министър на търговията, промишлеността и труда. Оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски от 1919 до 1920 година.

След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Министър е на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).

Противник е на съюза с Германия по време на Втората световна война. На 2 септември 1944 става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Комунистите го осъждат на една година затвор от т.н. Народен съд. През 1945 се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново. 1949 е изпратен в концентрационния лагер край Дулово, 1950 – арестуван и две години по-късно осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик. Като затворът в Пазарджик е последният му дом. А името му години наред не се произнася. Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 година.

Днес в градинката пред Народния театър – София е поставен негов паметник, а Горна Оряховица – го обявява за свой почетен гражданин. Това ли е реваншът за позора?!

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme