Иво Инджев: С Девети май Русия се опитва да оправдава престъпленията, които извършва през 21 век

Лъжата е заседнала дълбоко в съзнанието на българите и стърчи победоносно в самия център на София – карат ни да смятаме окупаторите си за “освободители”

Иво ИнджевИво Инджев

В Москва да вдигнат паметник на Константин Муравиев, наредил на българите в униформа да не убият нито един съветски гражданин на наша територия

За българските охранители на руския интерес у нас руското джудже си остава като съветското- най-голямото и най-любимото на света, каза пред Faktor.bg журналистът и анализатор

Интервю на Васил Василев

– Г-н Инджев, Кремъл готви за днес военен парад за 9 май, но вече стана ясно, че нито един европейски лидер няма да присъства на него, какъв знак дават световните водачи?

– Това е напомняне на универсалното правило, че едно престъпление не може да бъде оправдано с позитиви със задна дата. Фактът, че СССР е бил съюзник със Запада срещу своя националсоциалистически германски конкурент по време на Втората световна война е осребрен от СССР и Русия многократно. Но опитът той да бъде употребен отново за оправдаването на руската агресивност и през 21 век се натъкна най-сетне на западната колективна съпротива.

– Защо например британците или американците не се бият в гърдите и не правят такива показни паради, какъв е чисто психологическият смисъл на тези демонстрации?

– Още Астолф  дьо Кюстин, френски пътешественик, отбелязва маниакалната привързаност на Русия в началото на 19-ти век към военните паради, за които империята е готова да похарчи баснословни суми, за да впечатли поданиците на императора и външните наблюдатели (че кой ще попречи на един самодържец да разхищава колкото  и за каквото му скимне в една абсолютна монархия при пълно отсъствие на контролни механизми върху използването на държавния бюджет?). Френският благородник също така многократно отбелязва в писмата си от Русия от онова време, че тази страна се управлява на принципа на силата, а не на основата на обществен договор. Казано чрез руската “мъдрост” това е правилото “бий, за да те уважават”. Важи и в днешна Русия.

– В навечерието на 9 май Руското посолство стартира своя инициатива за поднасяне на цветя и венци на всички паметници на съветски войни в България. Има ли реално загинали при бойни действия на наша територия от Червената армия?

– Има само една битка между германски ариегард от изтеглящата се армия и настъпващите червеноармейци в граничния район със Сърбия край Кула. Германците причиняват голям брой жертви на  обръгналата в боеве Червена армия в приблизително съотношение, характерно за ефективността на двете армии през войната – 1: 10 по отношение на загубите. Тази единствена битка показва какво можеше да се случи ако българското правителство не беше скъсало с Германия и не беше поискало тя да си изтегли корпуса от царството. Дори слабите части на вермахта, базирани тук, повечето в транспортни войски като охранители, комуникационни части и тиловаци, са могли да пролеят кръвта на хиляди червеноармейци и са го показали във въпросното сражение. В този смисъл решението на правителството на Муравиев да прогони доскорошните съюзници и да нареди на българските въоръжени сили да не стрелят срещу настъпващите съветски войски е спестило непредвидими като брой, но със сигурност големи загуби на съветската военна машина. За “благодарност” тя окупира България без повод за война ( измислен от Кремъл под претекст, че царството все още не е обявило война на Берлин към нощта на 4 срещу 5 септември, макар това в действителност  да се случва приблизително по същото време с нахлуването на огромната армия на Сталин).  Донесенията на българското разузнаване са били, че не очаква друго, освен Червената армия да навлезе, за да преследва германците в Македония и Сърбия от българска територия. Такива са били очакванията и на западните съюзници. Голяма част от елита не е виждал причина да бяга от София и става лесна плячка на покровителстваните от окупаторите комунистически отмъстители.

– Защо чисто исторически този период – окупацията на страната от Сталин е обвит в митове и манипулации?

– Как няма да е! Щом има  масова търпимост към монументите на окупаторите, възприемани като ( заслужена!) монументална благодарност за “освобождението”, не бива да се надяваме на друго. Лъжата е заседнала много дълбоко в съзнанието на излъганите българи и стърчи победоносно и декларативно в самия център на столицата ни. На практика от Москва извършват  продължаващото престъпление да ни карат да смятаме окупаторите си за “освободители”. Проверяват “лабораторно”  по скалата от 37,5 метра чрез нещото, което нарекох с всички основания за това Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА) до къде стига българската търпимост към арогантността на нашите завоеватели и местните сътрудници на окупаторите.

– В следствие на тези исторически митове ли е поведението на хора от партия „Възраждане“ и лидера ѝ Костадин Костадинов, на чиято агресия вие и Александър Йорданов скоро станахте жертва? Или действията на тези лица са продиктувани от други интереси? 

– Личният интерес на споменатия от вас политически номад ( преминал през ВМРО, “Атака” и не знам още през какви платформи за изява), наричан презрително по форумите в интернет Костя Копейкин ( по аналогия с герой на Гогол, просещ бивш офицер, който се превръща в изпечен мошеник) е очевидно свързан с амбицията му да пробие по-далеч от постигнатия вече на парламентарните избори 1 процент от гласувалите българи. А че е припознат от Кремъл като свой инструмент за влияние личи от безпрецедентния факт, че му публикуваха в сайта на руското посолство българомразки текст, който предизвика възражението на иначе търпеливото спрямо руските провокации  външното министерство в София. Апропо, така и не станах “жертва” на Копейкин и неговата банда. Позорно е за организирана група от 10-15 души да нападнат сам човек, разчитайки на това съотношение. Би трябвало да се срамуват, ако им е познато това чувство. Не им позволих да ме изплашат и да ме прогонят. В крайна сметка представих книгата си “Измамата “Сан Стефано” , говорейки в Градската библиотека на Добрич без да позволя да ме спрат час и 20 минути. На варненския Копейкин, който уж нямал нищо общо с агресивната акция, хулиганите са му докладвали обратно(то) във Варна, че са успели в мисията си и той се подписа под тази лъжа в един жалък текст, в който твърдеше, че бил изброил …30 мои лъжи.

– От няколко години и в България бе пренесена руската инициатива „Безсмъртният полк” – това част от руската хибридна война ли е, какво общо имаме ние с нея?

– Да, това са измислиците на съвременната руска пропагандна, която мълчи за факта, че десетилетия наред в СССР са се страхували да поканят ветерани от войната да маршируват на Червения площад, опасявайки се от техния гняв срещу жалкото съществуване, на което са обречени. Днес тези двойни жертви на онази война вече са безопасно малко и безнадеждно остарели, за да се бунтуват. Ето защо режимът на Путин “храбро” взе на въоръжение паметта за войната и се опитва да я употребява за целите на съвременната пропаганда на Кремъл, мобилизирайки единственото, с което руснаците се гордеят като постижение в обозримото минало без да има кой да възрази срещу тази експлоатация на историята за целите на един авторитарен шовинизъм. В Москва завидяха на украинската символика с “небесната стотица”, отдаваща почит на загиналите на Майдана в Киев борци за свобода. И решиха да контрират със своите “Безсмъртни полкове”, връщайки се близо половин век назад в историята. По тази ( и по други, посочени по-горе причини) пропагандните маршове на въпросните полкове в памет на покойниците бяха забранени в няколко бивши съветски европейски колонии, сред които блести Беларус – държава, която иначе не блести с демократичност.

– Наскоро руските власти поискаха обезщетение за 60-годишния период на “окупация” на Крим от Украйна, а правителствата от Източна Европа нямат ли основание тогава да заявят претенции към Кремъл за изплащане на репарации за окупацията на страните им от СССР, в продължение на 45 години?

– Мога да съставя дълъг списък от законни искания към онези, които са горди приемници на всичко, което смятат за положително от историята, свързана с покойния СССР, предал Богу дух в кревата на историята като старик, който е извършил тежки престъпления, но му се е разминало да отговаря за делата си. Същите не приемат негативите от тяхната окупационна политика за част от своето наследство. Ще спомена само моята идея да поискаме един ден в Москва да вдигнат паметник на Константин Муравиев. Този последен български премиер в царството, каквито и да се били основанията му, е наредил на българите в униформа да не убият нито един съветски гражданин на българска територия. Нима не заслужава почит от руска страна? Да, знам, че за промитите мозъци у нас това звучи възмутително. Русофилите поначало се вбесяват, че някой българин опонира на руската политика и бранят гигантската империя от всеки сънародник с “аргумента”, че Русия е голяма ( и непобедима, сякаш някой от нас иска да я побеждава, а не да си върнем националното самоуважение в прочита на общата ни история), а някакви български джуджета си позволяват да “лаят” срещу тази велика ( за колаборационистите у нас) страна. За българските охранители на руския интерес у нас руското джудже си остава като съветското- най-голямото и най-любимото на света!

– Носят ли западните демокрации вина, че оставиха през 1944-45 година страните от Източна Европа под руски ботуш, а след края на Студената война не потърсиха отговорност от диктаторските режими, които ги управляваха от името на Кремъл?

– Това е горчив спомен. Роналд Рейгън отбелязва с горчивина в биографията си, че унгарците са останали излъгани в надеждата си да бъдат спасени от Запада и най-вече от САЩ по време на антикомунистическото им въстание пред 1956 г. Българското антикомунистическо въоръжено Горянско движение, жилаво поради народните си корени, също е разчитало на това, но практически загубва своя устрем именно след като вижда безнаказания съветски погром над унгарското въстание. Впрочем Москва се възползва от Суецката криза по същото време, при която Великобритания и Франция пращат експедиционни корпуси срещу Египет в опит да спрат национализацията на Суецкия канал. САЩ и СССР единодушно и ултимативно ги осъждат. Двете стари колониални империи се принуждават да се откажат от опитите си да се наложат със сила на Насър. Иначе казано, както през Втората световна война, така и през късната есен на 1956 г. Москва успява да предложи с едната ръка съюз ( в случая само на САЩ), а с другата смазва една малка европейска нация за назидание на нейните съседи. Както пише в своите “Задочни репортажи за България” убитият близо 20 години по-късно в Лондон Георги Марков, това е било преломната точка, когато съпротивителните сили срещу комунизма тук се изчерпват и обществото преминава в режим на апатия и битка за лично оцеляване в условията на победилата диктатура в страната.
Прави впечатление, че САЩ и съюзниците на Америка пращат своите синове да мрат в джунглите на Югоизточна Азия в смъртоносна битка с настъпващия там съветско-китайски комунизъм ( на корейска земя, а по-късно също във Виетнам, Лаос и Камбоджа), но оставят половин Европа под ботуша на Сталин. Не мисля, че това е плод на “споразумение” между двата лагера къде да се бият и къде не – прословутата салфетка с подписите на Чърчил и Сталин не дава такива “правомощия” на съветския диктатор, а и американците никога не са я “подпечатвали”. По- скоро този развой е резултат на трагично разминаване в приоритетите. Да не забравяме, че за американците тихоокеанският регион е не само много по-близък до американските брегове, а също е и мястото, откъдето за тях тръгва историята на бойните действия през последната голяма война. Колкото и да е била могъща Америка, не е могла да огрее освободително навсякъде – особено срещу фанатично индокринирани мозци, болни от комунизъм, за които не е имало прегради по национален признак в онези смутни времена на възход на червената чума. Самата Америка, на върха на своето могъщества, сериозно е изплашена от комунистическата заплаха дори на своя територия.

Поуката за нас е да изберем правилната страна в цивилизационно отношение и в този смисъл най-сетне сме на прав път като държава, членуваща в най-богатия икономически клуб ЕС и в най-силната военна организация, съществувала някога на света, каквато е НАТО. Защото никой не може да ни помогне, ако не си помогнем сами.

Източник: https://www.faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme