Руското посолство с деветомайска акция за фалшифициране на историята ни

Да отбележим 8 май, но героизирането на умрели в България окупаторски войници на съветската армия е национален позор

Посланик Макаров "Маратон на победата", снимки: фейсбук на Руското посолствоПосланик Макаров “Маратон на победата”, снимки: фейсбук на Руското посолство

В навечерието на 9 май Руското посолство в София спретна поредната хибридна акция срещу България и опита й да обективизира историята си. Дипломатическата мисия обяви на страницата си във фейсбук, че стартира на територията на цялата страна „Маратон на победата”. Той включва специални церемонии по полагане на венци и цветя на всички паметници на загиналите в борбата срещу фашизма съветски войници.

ruse_pohod.jpg

Поклонението в Русе пред паметника на съветските войни

Старт на “Маратона на победата” даде Генералното консулство на Русия в Русе, където положиха цветя и венци на паметник на загинали съветски войници, а до 9 май инициативата ще обхване всички селища, в които има такива възпоменателни знаци.

Голямата манипулация

е, че руските дипломати не казват ясно – дали става дума за паметници, посветени на загинали във Втората световна война съветски войни или за мемориали, под които действително са погребани такива войници. Така продължава да се насажда десетилетният мит, че на територията на България има съветски жертви срещу фашизма и са се водили чутовни сражения. А историческата истина сочи, че няма нито един войник от Червената армия, загинал от куршум на българска земя. Има умрели войници от раните си, получени в Югославия, но лекувани у нас, при катастрофи или от препиване и т.н.

Faktor.bg потърси мнението на изследователя Георги Боздуганов, автор на документалното разследване „България – военният трофей на Сталин”. Ето неговия коментар:

„Задушница мина, Светли дни са, не е време за почитане на покойниците. За управниците в Кремъл обаче християнството е преди всичко инструмент за имперски радикализъм и традициите и обичаите са пренебрежими. Инициираното от руското посолство предстоящо обикаляне на войнишки гробове цели отново да покаже

позорната измислица за Съветската армия – Освободителка

и червеноармейците, проляли кръвта си за българското освобождение.

Освобождение от кого? От внушавания десетилетия наред “монархо-фашизъм” или от германците? И има ли изобщо загинали съветски войници в България?

Понятие “монархо-фашизъм” не съществува, това е оксиморон и историците много добре го знаят. В царството няма нито фашистка, нито нацистка партия. Има законно избран парламент и легална опозиция. През годините на войната Царят и правителствата не допускат и един български войник да бъде изпратен на Източния фронт.

На 5 септември 1944 г., когато Съветският съюз обявява война и нахлува в България, страната се управлява от правителството на Констанин Муравиев. В неговият състав няма дори една личност, която и най-перверзния ум би могъл да определи като симпатизираща на хитлеризма. Но затова пък военният министър генерал Маринов е откровен съветски агент. Министърът успява да отложи с три дни обявяването на война на Третия райх и да даде международна правна възможност на СССР да обяви война на страната ни. По същото време държавния пратеник Стойчо Мошанов е в Кайро с мисия за сключване на примирие със Западните съюзници. Той обаче е “мотивиран”, от подготвящите деветосептемврийския преврат дейци на Отечествения фронт, да не подписва примирието, защото в противен случай няма как Съветският съюз да обяви война на държава, която се е присъединила към антихитлеристката коалиция.

Е, за “освобождението” от “монархо-фашизма” е ясно, остават германците. На българска територия не е проведено нито едно сражение между Работническо-селската червена армия и германските войски. Не е даден един изстрел и от българска страна. Царството не е било окупирано от Райха и към началото на септември 1944 г. в страната няма нито една германска бойна част. Малобройнният военен персонал е прогонен, а нелегално проникналите от Румъния войници на Вермахта са интернирани във военнопленнически лагери.

Загинали червеноармейци при истински бойни действия няма,

но има умрели по различни причини. В Москва, до Георги Димитров постъпват сигнали за деянията на освободителите и той е принуден да моли Сталин за дисциплинарни мерки: “Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Така например: …произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти, произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства. Някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през ноща в градовете и селата, грабят, а в някой случаи изнасилват жени и убиват мъже.” Тези думи не са на нацистки чиновник или западен шпионин, пише ги вожда и учителят на БКП. След разпореждания от Москва наказателните отряди на “Смерш” рзстрелват неустановен брой войници.

На гарата в Бургас група червеноармейци открадват цистерна с метилов алкохол и

умират от отравяне,

други умират при нещастни случаи или предишни ранявания.

Остават риторичните въпроси: “Какво търсят тук, където никой не ги е канил?” и “От какво ни освобождават?”.

Сталиновата цел не е освобождение, а окупация, грабеж и превръщане на страната в придатък на съветската империя.

Българската армия се включва под съветско командване в битката срещу Райха, но разходите за воденето на войната се изчисляват на непосилните за възможностите на страната 133 280 719 447 лева. За да се добие представа за значението на тази сума, трябва да се има предвид, че целият държавен бюджет за 1945 г. е 43 милиарда лева, а националният доход – 141,8 милиарда лева. Към средата на 1945 г. държавата е вече във фактически фалит, до септември вътрешният дълг достига 118 милиарда лева. За набавяне на необходимата инфлационна парична маса от лятото на 1945 г. българските банкноти започват да се печатат в Москва. В милиарден тираж, без контрол от БНБ. Какво е отпечатаното количество, можем само да гадаем. Съветското Главно командване прибира като военен трофей или директно конфискува цялото германско имущество. Взети са всички кораби, локомотиви, вагони, сгради, жилища и дори лични вещи, произволно определени като германска собственост. Наред с взетото германско имущество е обсебено и българско, което е произведено в Германия или с германски материали. За съветско притежание са обявени и всичките 185 германски предприятия. Общата стойност на съветските придобивки е трудно да се изчисли, но заедно с поисканите от компенсации за нанесени повреди тя се измерва с милиарди. Част от това имущество е продадено впоследствие обратно на България по значително завишени цени.

Впоследствие “под червеното знаме на комунизма”(цит. по генерал Черепанов), е установена тоталитарна фашистка власт — нарича се

болшевишки комунизъм

или диктатура на пролетариата! Десетки хиляди свободолюбиви патриоти са избити, а стотици хияди са набутани в лагери и затвори. Частната собственост е конфискувана – предприятия, земи, финансови дружества и пр. Отнети са дори личните домове на по-заможните граждани. Използваният термин, приведен в законова норма, е “национализация”. В полза на коя нация е извършена? Защото за съществуването на нация от комунисти, никой не е чувал. Освободиха хората от собственост над придобитите със законен труд блага и ги поставиха под властта на назначената от Кремъл комунистическа номенклатура. Освободиха ги и от изкушението да пътуват свободно в чужбина – опасаха границите с бодлива тел, мрежи и “кльонове” с електрически ток, за да не би някой да премине отвъд болшевишкия рай наречен социалистически лагер — всъщност система от съветски провинции на централно подчинение. Санкцията на всеки опит за бягство бе ясно изписана на крайгранични табели “Стреля се без предупреждение”.
И каква свобода на словото настъпва – всеки може свободно да предава посланията на българските и съветските комунистически вождове. Инакомислието безпощадно се наказва.

Кому да отдаваме почит?

В знак на солидарност с освобождението на европейските народи от нацизма е съвсем естествено да отбележим 8 май, но героизирането на умрели в България окупаторски войници е национален позор.”

Източник: http://www.faktor.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme