“Добре дошли в Ада”. Животът в един затвор за жени в Русия

Руските затвори всяват страх и са ненавиждани от тези, които лежат в тях
Руските затвори всяват страх и са ненавиждани от тези, които лежат в тяхhttp://www.svobodnaevropa.bg  Вадим Мешчеряков

От хвърлянето на котки в пламтящите пещи до затворници, които губят пръстите си след часове на шивашките машини в гъмжащи от плъхове цехове. ИК-14 в централния руски регион Мордовия е женската изправителна институция, която буди огромен страх в страната.

Репутацията на затовора е такава, че осъдените да лежат там достигат до крайности, включително прерязване на вени, само за да не попаднат на това място. Надежда Толоконникова от групата Pussy Riot казва, че репутацията на затвора е известна в цяла Русия.

„Затворниците казват, че ако не си бил в Мордовия, все едно не си влизал зад решетките“, казва Толоконникова, която е била там през 2013 г.

В писмо, публикувано през септември 2013 г., Толоконникова се оплаква от робските условия, както и от насилието, на което са подложени хората. В писмото тя пише, че жените биват заставяни да работят по 16 или 17 часа в денонощието с еднодневна почивка на всеки 8 седмици.

Руската политическа активистка Надежда Толоконикова от руската пънк банда Pussy Riot, по време на интервю за Асошиейтед прес
Руската политическа активистка Надежда Толоконикова от руската пънк банда Pussy Riot, по време на интервю за Асошиейтед прес

С това се сблъсква Толоконникова в затвора, а след амнистирането й през декември 2013 г. започва кампания в защита на правата на затворените жени.

По последни официални данни 557 684 души лежат в руските затвори. От тях 44 474 са жени.

Повече от 6 години след писмото на Толоконникова Федералната наказателна служба (FSIN) потвърди, че нейните твърдения са „верни“, по думите на заместник-директора на FSIN Валери Максименко.

На 24 декември Максименко обяви, че FSIN са поискали прокурори да започнат разследване по обвиненията в „робски труд“ в затвора в Мордовия. Директорът на ИК-14 Юри Куприянов е бил освободен от длъжност заедно с други служители.

Шивашкият цех в ИК-14
Шивашкият цех в ИК-14

Куприянов е принуждавал затворниците да шият дрехи за него, семейството, приятелите и бизнес партньорите му, обяснява Максименко.

Някои от лежалите в затвора жени разказват историите си пред Татарската секция на Свободна Европа.

Ужасяваща инспекция

Гелена Алексеева, бивш инвестиционен министър в област Саратов, е осъдена на три и половина години затвор през 2013 г. за съучастие в търговски подкуп. Между март 2014 г. и май 2015 г. Алексеева е разпределена в ИК-14.

Тя разказва, че страхът от попадането в институцията е толкова голям, че жените достигат до крайности, за да го избегнат.

„Когато момичетата разберат, че отиват в Мордовия, си прерязват вените на китките, правят всичко възможно: разболяват се, гълтат пирони, само и само да не отидат там. Репутацията на затвора стана известна след писмото на Надя Толоконникова“, каза Алексеева пред Свободна Европа.

Алексеева е разпределена на работа в шивашкото ателие, в което трябва да реже платовете в подходящи размери.

„Секачът постоянно реже плата по очертаната с креда линия. Да не дава Господ секачът да отреже погрешно, тогава всички 100 парчета биват съсипани. Мога да потвърдя, че на секача се отрязват пръсти, лее се кръв. Това определено не е безопасно, изисква се някакво обучение. Аз бях спасена от другите затворнички“, обяснява Алексеева.

Котенца в пещта

Алексеева разказва, че условията в затвора са средновековни. „Мишките живееха сред нас. Плъховете бяха с нас в индустриалната зона. Преди да влезеш в тоалетната, трябва да почукаш, за което имаше специални прътове. Разбирате ли, това се правеше с цел да се разбягат плъховете“, разказа Алексеева.

Гелена Алексейева
Гелена Алексейева

Заради плъховете са взимали котки. При повишаването на популацията на котките в затвора намират жесток начин да поддържат броя им по-нисък.

„Те [котенцата] се събират в торба и се изгарят в пещите“, твърди Алексеева, добавяйки, че котките са използвани и като разменна монета.

„Няма нищо по-мило за затворниците от тези котки. Но те могат да бъдат използвани и за наказание. Ако днес не си шил добре, изгарят котките. Не наказват една или две жени (…), наказват цялата бригада“.

Нетърпими условия

Когато Вероника Крас влиза в затвора ИК-14 през октомври 2014 г., няколко думи, надраскани на стената на затвора, улавят вниманието й.

„На входа на ИК-14 имаше знак: „Добре дошли в Ада“. Когато има новодошъл, всички се строяват в двора. Всички крещят „Пристигна прясно месо“. Разбира се, че затворниците реагират на това (…) страх ги е“, разказва Крас пред Свободна Европа.

През април 2014 г. Крас е осъдена на пет години затвор по обвинение в употреба на наркотици и грабеж. Част от присъдата си в периода октомври 2014 г. и март 2017 г. излежава в Мордовия. Когато влиза в ИК-14, е на 41 години.

Крас обяснява, че до последния момент не е имала представа, че отива в ИК-14. „След произнасянето на присъдата всички са много уплашени от перспективата да се окажат в Мордовия. Те стоят в килиите и нервно изчакват. В крайна сметка, доста изненадващо посред нощ хората биват изведени“, казва Краас. „Аз бях изведена в полунощ и ми казаха, че трябва да съм готова за заминаване след 40 минути. Когато ме извеждаха, попитах къде отивам, но никой не ми отговори. По пътя никой не отговаря на въпросите ти“.

Вероника Крас
Вероника Крас

Като другите, Крас се оплаква, че условията в шивашкия цех са били непоносими. Осъзнава, че е допуснала грешка, след като се е оплакала на администрацията в затвора, че не може да спазва нормата си.

„Казаха ми, че ако не си свърша работата, ще стоя навън, където беше минус 20 градуса“. Пререканията с администрацията донасят на Крас само поставяне в изолация.

Законите и правилата могат само да ви навредят

Елена Фьодорова е осъдена на 12 години затвор по обвинение в убийство, когато е на 20 години. От юни 2007 г. до април 2016 г. тя лежи в ИК-14. Бързо е преместена на работа в медицинския отдел. След началното успокоение, че няма да работи в шивашкия цех, Фьодорова заявява, че е станала свидетел на „наистина ужасяващи неща“.

„Много пъти виждах бити жени, млади и стари. Те плачеха, молейки се за помощ“, спомня си Фьодорова.

Впоследствие тя се обръща към независими медии и неправителствени организации, разказвайки шокиращи детайли за това, което се случва в затвора. Започва разследване, което обаче е бърза прекратено, след като Фьодорова отказва да посочи имена на свидетели.

„Те се страхуваха отново да си отворят устите, защото мислеха, че този път ще ги убият“, твърди Фьодорова.

Йелена Федорова
Йелена Федорова

Съдбата на 21-годишната ХИВ-позитивна Лена все още преследва Фьодорова.

„На 13 юли 2013 г. тя умря в ръцете ми. Тя беше много младо момиче, което, въпреки диагнозата си, можеше да има дълъг и щастлив живот. Оставаха само 40 дни до освобождаването й. Борихме се два часа, за да спасим живота на Лена, докато сърцето й все още биеше“, каза Фьодорова.

„Два дни преди да почине, Лена дойде зашеметена в медицинската част, сякаш беше пияна. Цялата беше в синини. Бяха я пребили, защото е отишла на антиретровирусна терапия и след това не е успяла да изпълни изисканото от нея в шивашкия цех”.

Както и останалите жени, Фьодорова се надява на справедливост. „Мисля, че Юри Куприянов трябва да бъде наказан за всичко извършено от него. Той е унищожил множество животи, докато е работил в затвора“, казва Фьодорова. „Не искам само той да бъде наказан, но и останалите, които са част от администрацията на затвора. Куприянов не действаше сам.“

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme