Как БСП и Радев изпуснаха джакпота заради Мадуро

Радев приклекна в отбора на позорните диктатори

Радев приклекна в отбора на позорните диктатори

Светослав Пинтев 

Лидерът на групата на ЕНП в Европейския парламент и кандидат за председател на ЕК Макс Вебер беше пределно точен в изявлението си вчера: „Подкрепата за Мадуро е трагедия на европейско ниво“  като уточни, че   някои правителства имат повече контакти с Владимир Путин и Николас Мадуро, отколкото с демократичните страни. Добрутро, Вебер.
А какво да кажем ние, които  имаме

трагедия в президентството

Държавен глава, който си позволява да сравнява България с агонизираща Венецуела и да твърди, че числото на напускащите двете страни е съпоставимо. Само дето 4 милиона избягаха от Мадуро само през последните месеци. Ако приемем, че приблизително толкова са напусналите България  за близо три десетилетия, те наистина са твърде много за страната ни,  няма спор. Ала Радев очевидно не прави разлика между 2 месеца и 30 години, а такава определено има.   Както не прави разлика между „добро” и „зло”, „палачи” и „жертви”. Или не иска да я направи, защото неговите хора винаги са при първите.
Президент се става, ако си навършил определена възраст, на която отдавна би трябвало да знаеш КОЙ прогони милиони българи от родината им.
Това не е ли именно партията, която  издигна Румен Радев за президент, същата, която той всячески се опитва да върне във властта. Да говориш, че някой друг ги е прогонил е безпримерна наглост.
Един избягал от България художник на име Тео Ушев, който за малко не взе „Оскар“, би могъл да му напомни например, че е напуснал България именно заради наследниците на БКП и техните опити да диктуват бъдещето на България, подтиквани от Москва, както многократно е писал в социалните мрежи.

Това нещо да ви говори г-н, президент?

И тук не става дума за управлението на Живков, нито дори толкова за хукването, когато отключиха затвора, а за неистовите напъни на червените капиталисти от върхушката на БСП през целия преход в тази посока.
Преди година и нещо, на 1 февруари, Тео Ушев написа:
„Помним! На този ден преди 73 беше екзекутирано бъдещето на една нация. От бащите на тези, които днес екзекутират настоящето ѝ. И тогава, и сега, поръчителите са едни – и те са в Москва.“

А кои са изпълнителите, г-н президент?

Знаете ли нещо по този въпрос!
„Да бъдеш Бонапарт и да станеш император, какво падение“, е фраза, казана от някой умен човек и подета от цял Париж в дните около коронацията на „малкия капрал“ за „император на Френската република“ на 18 май 1804 г.. Приписват тези думи на политика-философ Бенжамен Констан, доколкото си спомням.
В много по-голяма степен подобно изречение   ще е по мярка на наш Румен Радев. Ще звучи така:

„Да бъдеш генерал и да станеш президент, какво падение“

Особено президент, който застава на страната на диктатори, защото са харесвани от друг диктатор. Има ли по-голямо падение от това?
Нерде Наполеон, нерде Румен Радев, ще кажете и ще бъдете напълно прави. Наполеон Бонапарт поставя основите на съвременна Франция все пак…
Общото е само едно и това е, че императорът е дал името си на

т.нар Наполеонов комплекс

Генералисимус Йосиф Висарионович Сталин често е обвинявал генералите си, станали маршали след победата, че страдат от този комплекс.  Това е характерно за военните.  Много генерали страдат от него всъщност. Особено соц генералите и  „Езиковедът“ Джугашвили го кръстил по свой начин-бонапартизъм.
А т.нар. наши социалисти и техните креатури освен, че задължително си носят в раницата този комплекс, умират да подкрепят диктатори, особено от тяхната боя. Колкото са по-кървави, толкова повече ги признават за свои хора.
  Помните ли, че Георги Първанов…

… беше написал навремето трогателно писмо  на тогавашния лидер на социалистическата партия и президент на Сърбия Слободан Милошевич, когато цял свят беше ужасен от зверствата му. Той, апропо, по-късно беше съден за престъпления срещу човечеството, а през 2006 г. го намериха мъртъв в затвора на трибунала в Хага.
„Уважаеми другарю, ние ви подкрепяме“, беше му написал Първанов, простичко по ленински. Вярно, не като президент, а като лидер на БСП, но пък тогава партията оказваше реална помощ на сръбския диктатор в борбата му срещу световния империализъм.
Помните ли мутрите, които изнасяха стотици хиляди тонове горива въпреки ембаргото срещу Югославия. Е, те  се оказаха, командвани от червени генерали от висшия ешелон на партията.
Но пък Първанов действаше много по-хитро и експлоатираше реални страхове и съмнения. И играеше успоредно с проевропейските чувства на нацията. Той и до днес твърди, че благодарение на него България е в НАТО и в ЕС, даже е завявал, доколкото си спомням, че благодарение на Държавна сигурност България е в НАТО и в ЕС.
Бенжамен Констан беше казал също: „Грешно е разбирането, че понеже хората са покварени, трябва да дадем на някои от тях цялата власт. Напротив – трябва да им даваме колкото се може по-малко власт.“  Просто се сетих, това е неприложимо у нас.
Та да се върнем на

настоящия президент

 Посланикът на Венецуела Н.П. Ориета Капони благодари на държавния ни глава Румен Радев, че е подкрепил Николас Мадуро, както съобщихме. Какъв срам само е за един държавен глава на страна от ЕС да му благодари пратеничката на откровен диктатор, заклеймен от почти всички държави от демократичната общност, човек,  превърнал изборите във  фарс.
Заради, което и тези избори не са признати от никого.  Освен от диктаторите, разбира се.  Гарван гарвану око не вади, както е добре известно.
Именитите диктатори  подкрепят като един  Мадуро и днес – Путин, Ердоган, Раул Кастро. Само за Ким чен Ир не знам дали успя да го увери в крепката си подкрепа. И да е забравил покрай балистичните ракети, които изпробва, ще го направи, изобщо не берете грижа.
Най-ретроградните сили дадоха рамо на Мадуро, с тях и Румен Радев, български президент. Каква компания само…  Да живеят Путин, Ердоган, Раул Кастро, Ким чен Ир и Румен Радев. Вечна слава…Този лозунг винаги предхожда

позора на диктаторите

Редно е обаче и ние да благодарим коленопреклонно на президента, че отвори очите на мнозина българи колко опасна е идеята за президентската република в Балгария.
Напоследък ни агитират знайни и незнайни нейни радетели в нета.
Тази форма на управление безспорно има огромни предимства, но е смъртоносно опасна  в страна, в която военни с путинистка нагласа, ако допуснем, че не са агенти, се добират до най-високия пост в държавата. Не без помощта на опонентите си, разбира се. В страна, в която паравоенни размахват „Калашници“ и плашат с нов Народен съд „демократите“, а  пропагандата на основната опозиционна сила пуска в Интернет хиляди тролове, които се кълнат във вярност на Путин, дават за пример Сталин и възхваляват дори комунистическите лагери на смъртта. Напоследък тролските пълчища са направо озверели, вилнеят като бесни кучета в социалните мрежи.

Имат и нов герой

 Тези откровени психари се кълнат, че   Мадуро и неговия „социалистически“ режим, докарал не знам колко стотин милиона инфлация на Венецуела и грандиозна хуманитарна криза,  са връх на сладоледа, ама империалистите искат да им изпият петрола.   Та и ние трябвало да се върнем към този така симпатичен социализъм под крилото на Кремъл, разбира се. Ще си ядем опинците тогава, както казва мъдрият български народ.
„Мадуро и отношението ни към Мадуро падна жертва на тази война между президентство и правителство“, разправя неповторимата Валерия Велева. Точно Мадуро не знам дали е паднал в жертва, мисля, че това му предстои, но със сигурност

падна в жертва илюзията

Тя още живееше у някои, колкото и да е нелепа. Илюзията, че Радев е проевропейски президент, отстояващ интересите на страната си. Вече само откровените бойци от петата колона и тотално заблудени екземпляри могат да твърдят сериозно, че той е оправдал надеждите да работи за България. А имаше шанса да докаже, че един президент издигнат от т.нар. левица не непременно е на ръчно управление от Кремъл. Тази уникална възможност

беше истински джакпот и за БСП 

Ако Радев се беше доказал като независим и достоен президент, това би могло да отвори на партията вратите към властта, която толкова много иска. Не се получи.
Явно е вече, че  джакпотът не е потърсен. Обвиняемите, г-да съдебни заседатели, са свикнали да действат силово и дори не им е минало през акъла, че може да не нарушават Наказателния кодекс, за да постигнат целта си.  Сега вече спасението на давещите се социалисти е дело на самите давещи се, както би забелязал Великия комбинатор.
Един приятел разправя: „Това е по професионална линия,  не се коркай.  Мадуро е бил шофьор на автобус, Радев – шофьор на самолет, дето разправя Валери Симеонов. Подкрепят се като шофьори“. Де да беше така…Един шофьор никога не би изпуснал джакпота. И то заради един Мадуро.

Източник: https://www.faktor.bg

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme