Мятащият павета

Този човек е толкова тъп / разбира се в областта на политиката, иначе като човек, като правист, като баща, съпруг, любовник и още там каквото е, той може да е, и сигурно е поразително умен, прекрасен, самоотвержен, почтен и всичко останало/, че накрая се питаш дали е само тъп, или нещо по-лошо. Макар в политиката едва ли има нещо по-лошо от тъпотата.
Може би е и подъл – да риташ другарчето си, съмишленика си, съратника си по кокалчетата точно преди изборите, точно на финалната права, вместо да се съюзиш с него, или да го подкрепиш поне, си е подлост. Освен тъпота.
Любопитно е дали тази подлост е осъзната или не. Ако не е осъзната, това е добре, защото си остава само глупостта. Макар в политиката, нека повторим, едва ли има нещо по-лошо и пагубно от глупостта.
Ако ли пък е осъзната тази подлост, то човекът не е тъп – той просто подмолно помага на социалистите и на ГЕРБ.
Да приемем най добронамереното, снизходително и добродушно обяснение за глупостта му– иска да разграничи Демократи за Силна България от Да България, за да гласува всеки за своите си хора и така да се съберат повече гласове за партиите, които ще рутят олигархията.
Това най-добронамерено и благодушно обяснение обаче може би е и най-глупавото. Първо – дори ДСБ и ДБГ да съберат всички свои възможни гласове, пак няма да могат да влязат поотделно в бъдещото Народно Събрание. Те дори и заедно едва ли биха влезли, но тогава все пак би имало някаква си там надеждица, вероятностчица някаква. Все пак.
И второ – ако би искал да постигне такова разграничение, би могъл да го направи достойно, умно, благородно и изискано, като човек с добро възпитание / освен ако доброто възпитание не е някаква жълтопаветна отживелица/. Можеше да каже нещо от рода на : „ За съжаление досега не успяхме да привлечем повече хора за делото си, останахме си някак затворени в самодостатъчни общности, трябва ни нов подход”, или нещо подобно да каже. Неща, които казват истинските политици, или просто умните и възпитани хора.
Вместо това- простащина и грубиянство, макар и поднесени с художествено-творчески и пинизчийски похвати /люспи, жълтопаветници –живописно иначе и изискано-гадно/
Има и друго обяснение – „ Може да са тъпи, гадни и подли тия нападки, но пък отразяват истината”. „ Сед бът тру” – както пеят Металика. Да, наистина, Демократите за Силна България не успяха да спечелят широките простонародни маси. Но пък поне опитаха. Радан Кънев – единственият сегашен десен политик, който все пак става за нещо, обиколи цяла България – всякакви села и градчета за да просвещава и убеждава, отделно какъв успех донесоха или ще донесат тези обиколки. Докато Христо Иванов засега обикаля само телевизорите. Които ласкаво приглаждат напоперчените му суети и му образуват убеждението, че работата върви, че партийката му печели влияние и привърженици, че пред нея са блеснали житата, и че тя върви, върви, върви, върви нататък и няма край, и няма край нашир и длъж.
Само че няма начин, виждайки телевизионните му усукници, същите тези широки простонародни маси, които така въжделява дяснолявата му политическа всеобхватност да не му теглят една широка простонародна псувня – толкова е красноречив, убедителен и разбираем точно за тях.
Да, широките простонародни трябва да бъдат спечелени. Само че това е последното нещо, което Христо Иванов прави. Просто защото не го може. Не умее да говори, не умее да се изразява, да убеждава, да привлича и да увлича – първото умение, което трябва да има един политик, още повече водач. / Няма да казваме, че от него и чеп за зеле не става, ще рече, че му крадем остроумията. Пък може би и да става за чеп за зеле. И за всякакви други неща. За политик обаче – не. Не става/
Тези, които го разбират, тези които биха го подкрепили, които биха го оценили са тъкмо жълтопаветниците. И тъкмо тях той нагрубява и обижда. Уж изискано, но всъщност гадно и просташки. Е, не. Да обиждаш собствените си възможни избиратели – няма такава глупост. Все още няма измислена дума за подобна дебелащина.
Жалко. Беше приятна и привлекателна тая нова партийка – вече не е.
Така че, хора, отсега да се примирим. Новопартийните суетни събудиха надеждици, че нещо в България би могло все пак да стане, нещо да се получи, да се промени, или да започне да се получава поне. Бяха събудени тия надеждици за да бъдат тутакси смачкани и унищожени. Да приемем благодушно, че това стана само поради глупост, невнимание, или липса на възпитание. Но при всички случаи е по-добре да не се самозаблуждаваме. И да самооблащаваме като мятащия жълти павета. На тия избори няма да стане. Няма да се получи. Вероятно и на следващите няма. Може би чак на по-следващите. Или в някой следващ или по-следващ живот.

Коментар на Иво Беров във Фейсбук

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme