На 23 септември избухва комунистически метеж

Днес е 23 септември, ден на националното предателство на хора, изпълнили заповед на чужда държава да вдигнат метеж с цел установяване на чужда власт и позорно избягали в съседна Югославия, а оттам – кой във Виена (като масовия убиец и национален предател Георги Димитров, на чието име има още цял град и в него се раждат деца!) , кой в Москва, където по-късно Сталин ги разпраща да гинат като терористи в Испания (през гражданската война там) и в България (по време на Втората световна война като въоръжени терористи , парашутисти и подводничари), а голяма част от тях избива, воден от параноята си на тиранин през 30-те в сталинските чистки.
Но преди тази своя ужасна съдба, през септември 1923 те тръгват да избиват свои сънародници в името на това да наложат съветска власт във военно безпомощна (заради Ньойския договор) България. Година и половина по-късно след непрестанен терор на чети, влизащи откъм Югославия, безумни зверства и убийства, грабежи и палежи, същите изроди ще вдигнат цяла черква с хиляда души живи хора в нея във въздуха. Все в името на заветната си цел – да наложат властта на съветска Русия в България.
Александър Цанков, един достоен български политик, социалдемократ, заклет парламентарист, оклеветен от кръволоците като кръволок, на когото дължим поне паметник, успя да се справи с тази коминтерновска паплач и да отложи горчивата за България чаша с 20 години. Видяхме докъде ни доведе съветската власт. И днешните управляващи продължават да държат България зависима от варварска Русия, неукротила и несмирила имперския си нагон!
Ето, прочетете в спомените на отец Йордан Попов за септемврийския метеж как започва т.нар. “антифашистко въстание” на 23 септември 1923. Вечен позор за бандитите, убийците и терористите. И тази паплач бе възпята от Гео Милев!

“Точно в 1 часа, нощта, срещу неделя се подпаля на баира на запад от града клада сено и се хвърля една бомба. Това е първият сигнал за почване на настъплението на комунистите в града. Постовете, въоръжени с тояги и негодни пушки се отдръпват в града без съпротива на комунистите.
Имало случай, където двама роднини са си съобщили: кои къде ще бъде и да остъпят без бой. Не всякъде е било така.
На северозапад от града в сламите били поставени 7 души да стоят с една пушка. Там са били запасения офицер Борис Ив. Цанов, зап[асен] офицер Георги Бегунов, Атанас Петров, Петър Вълов, Лукан Тодоров, Никола Карадимитров и Георги Илиев. Върху тоя пост налитат отряд комунисти. Поста стоял при сламите и не оказал никакаа съпротива, пък и нямал никакво оръжие, освен една негодна пушка.
Комунистите ги обграждат и един по един избиват. Най-напред избиват Георги Бегунов, като счупват пушката от него. Намушкан по лицето, стрелян с револвер в главата, едната му ръка едва се държала на тялото, той пада.
Убиват и Борис Ив. Цанов по същия начин. Разправят, че неговият плач се чувал.
Не помогнали и молбите на Атанас Петров, работник при Стефан Клисурски. И неговото лице бе обезобразено от мушкане.
На Лукан Тодоров вземат часовника и голям сребърен ланец. Докато един разговарял с него, друг с револвер стрелял. Ударил го в главата над челото и той се сгромолясал на земята …
Петър Вълов постига същата участ. Един комунист го питал, що търси тук, а друг зад него го стреля в главата. Благодарение че мръднал, крушума го удря в бузата и през врата излиза. Той пада …
Също така е ранен Георги Сарачина.
Единствен невредим успява да се спаси Никола Карадимитров. Нисък на ръст, той се скрил в лозето на Георги Тошев из лозите.
Същите комунисти, справили се с тоя пост, тръгват към околийското управление.
В същото това време един заблуден куршум убива Яна Първан Миткова.
В околийското управление шефа К. Григоров не е бил. Там е бил пристава Пенчо Димитров. Започнала престрелка. Пада убит стражаря Г. Панов от с. Припържене. Отчаяно се е борил стражара Михаил Филипов от с. Ново село. Когато един куршум му пронизва и двата крака, от болки той изпуща пушката и околийското управление пада под новата власт.”

Заради казаната от Йордан Попов истина, комунягите (вечен позор) не му прощават и го убиват в концлагера Белене, където го завличат въпреки че е почти 80-годишен и въпреки че по време на метежа е тичал да отървава главите на подмамените в метежа селяни! Съсипват и синовете му, почернят семейството му.

Даниела Горчева – фейсбук профил

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme