Наричат ги русофоби, а „вината” им е, че обичат само България

Александър ЙордановАлександър Йорданов

Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Наричат ги РУСОФОБИ, защото са БЪЛГАРОФИЛИ. „Вината” им е, че обичат само България. Отказват да обичат Русия, т.е. не са русофили. Те са чели написаното от Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Чели са дори и Димитър Благоев. И д-р Кръстьо Раковски са чели. И от прочетеното са разбрали, че ние, българите, трябва да се пазим от Русия. Що се отнася до Съветския съюз, то фобията спрямо него бе още по-лесно обяснима. Това бе „империя на злото”, динозавър, който все не смогвахме да изхраним. Накрая чудовището се куртулиса, т.е. стана музеен експонат. И това бе естествено. Човек и динозавър трудно биха живели дълго заедно.
Можете ли да си представите Левски и Ботев да развеят руско знаме

Та нали те са наясно, че Русия води „убийствена политика” спрямо нас. Така пише Георги С.Раковски. А Левски ни предупреждава от руските шпиони да се пазим, защото „цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме”. Захари Стоянов пък подробно ни е  обяснил антибългарската политика на Русия по време на Съединението, а и след него  – когато русофилската Сърбия напада държавата ни в гръб, докато в същото време младата българска войска е пазила южната ни граница от предишния окупатор. Разказва ни още Стоянов, а заедно с него и Симеон Радев, за организираните от Русия опити за преврати у нас. Дори социалдемократът д-р Кръстьо Раковски още през 1910 г. е посочил опасностите за България от руската политика. За окупацията на страната ни от СССР през есента на 1944 г. има издадени вече много книги, отворени са архиви, направени са научни изследвания. И всички те говорят за една жестока и смъртоносна за българския народ окупация. Съветските окупатори  подготвят почвата за това терористите от Българската комунистическа партия, някои от които са и съветски граждани,  да трансформират България в съветска марионетка. И не случайно, включително и за много други престъпления, тази русофилска партия със закон е обявена у нас за престъпна организация. Червените русофили извършват масови престъпления срещу български народ – убийства без съд и присъда, незаконен „народен съд”, въдворяване в концлагери, депортации.
В началото на 60-те години БКП прави дори опит окончателно да заличи държавата ни. Един малоумник от Правец предлага страната ни да стане 16 съветска република и неговите партийни другари възторжено приветстват предложението му. Но добре че тогава се е объркало международното положение, та това национално предателство е останало само на „стенограма”.  И най-важното. Съветският съюз натресе на България своята абсолютно сбъркана икономическа и политическа система, тя ни изолира от нормалния свят за много години. Затова и днес кретаме на опашката на Европа. И едва сричаме азбуката на нормалния живот от който бяхме лишени „благодарение” на Русия и русофилите. Нещо повече. Русия и до днес не се е извинила на нашия народ за злото, което ни стори обявяйки ни война на 5 септември 1944 г.
Ние, българите, колкото и да ни наричат „русофоби”, знаем, че империите не освобождават. Те само поробват. Те затова са империи. Затова е логично да се питаме защо Русия уж се представя за наш „освободител” и безкористен „приятел”,  а е искала да си платим с пари за „услугата”. Та и армията сме и хрантутили, докато „великите сили” на Берлинският конгрес през лятото на 1878 г. не я принуждават да се изнесе от България. Защото Русия се е била настанила тук сякаш да векува. Уж ни е „освободила”,  а свои князе за управници ни поставя. Същото е и след 9 септемви 1944 г.  Начело на държавата ни застават съветски граждани, членове на управляващата в СССР партия. Можем ли тогава да говорим за независимост? Няколко български премиери са съветски граждани. Нима те са работили за българските интереси?
Според русофилите руснаците са ни„братушки”. Е,

какви са тия „братушки”, 

които ни налагат със сила своята абсолютно вредна комунистическа система. Така ли правят приятели? Това ли те наричат приятелство. Затова и българофилите, т.е. тези, които русофилите наричат русофоби, многократно са ни предупреждавали, предупреждават ни и днес, да нямаме много взимане-даване с Русия. Дори и тези предупреждения да не бъдат разбрани, това е родолюбив и синовен дълг. Защото наша родина е само България. И е нормално да предупреждаваме гражданите за всяка опасност пред нея. Русофилите, както те сами се наричат, по-скоро имат друга родина.  Това е Русия. Е, разбира се, те не го казват така открито, но това имат предвид като сами се наричат „русофили”.
През 1963 г. техният Тодор Живков предлага България да стане 16-та република на СССР. Въпросът се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4 октомври 1963 г. Ето част от изразените мнения. Академик Тодор Павлов е категоричен:
„няма смисъл да се провежда референдум…Трябва партията да проведе такава кампания, че…да няма никакво колебание сред народните маси и решението за присъединяване към СССР да се приеме единодушно”.
Димо Дичев, завеждащ отдел „Външна политика” на ЦК на БКП, заявява:
„Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание“.
След него се изказва Цола Драгойчева:  „Още веднъж споделям възторга …за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“.
Директорът на Народната милиция след 9.09.1944 г.Раденко Видински е ,уникален:
„…не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи“.
След него идва ред на Лъчезар Аврамов, по-късно министър на икономиката и вицепремиер:
„Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз“.
Накрая поантата слага самият Тодор Живков с думите:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Това е минало. Днес русофилите отново защитават руската политика, макар да е очевидно, че тя е насочена и срещу България. Ние сме в НАТО, а Русия е срещу НАТО. Ние искаме и Македония да стане член на НАТО, а Русия е против. Ние сме в Европейския съюз, а Русия иска той да се разпадне. Ние искаме да сме европейци, а Русия иска да ни направи евроазиатци. Приемам, че има сред днешните русофили и такива, които разбират, колко е неморално да защитават открито съветската или днешната руска политика. Обикновено те представят своето русофилство като любов към руската литература. Кажеш им нещо „по-така” за вредната за България политика на Владимир Путин, а те ти отвръщат, че харесват Александър Пушкин. Всеки българин може да харесва руската поезия.  Но от това не следва, че трябва да одобрява всяка простотия на руската политика. И в Русия има много хора, които си харесват руската поезия, но не одобряват режима на Путин. А днешната руска политика освен, че се е побъркала на тема евразийство, а се опитва дори да слепи в едно цяло руското и съветското. И така да се получи

ужас на квадрат

Но това е непосилна задача, мъртвороден проект,  идеологически миш-маш.
Затова и си мисля, че поезията на Пушкин или Лермонтов, „Мъртви души” на Гогол или „Престъпление и наказание” на Достоевски, са по-скоро повод за отрицание, отколкото за филене на руския император, съветският генералисимус, днешният кремълски хубостник. Нима е случайно, че всички зависими от СССР в миналото европейски народи избягаха от неговата болшевишка система? И прави ли ги това  русофоби? Хората са си нормални, като нас българите са, но не искат повече да се водят по акъла на Русия. И лошо ли правят? Лошо ли живеят? Нашите българомразци, русофилите, казват обратното, а именно, че ние трябва да продължим да се водим по руски акъл. Пропагандират „модерната” евразийска идея, доктрината „руски свят”. Големи тарикати са. Изпратиха си дечурлигата на Запад, изучиха се те там, кой се върна, кой не, бизнес развъртяха, на политици се направиха, а по същия този Запад храчат.  И русофилничат. Цинизъм не, ами голям цинизъм. И низост.
Навремето Захари Стоянов пише:
„Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и пр., е услуга смешна и нищожна.  Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!”

Прав е Захари Стоянов – руснаците смятат нашето за тяхно

Но не бих написал тези редове, ако не мярнах тези дни съобщението, че някакви русофили организирали в четвъртък, 11 октомври „научна конференция” посветена на „русофобството”. Прочетох, че Българската академия на науките я организира чрез един от своите институти. Стори ми се странно. Ръководството на Института за изследване на обществата и знанието при БАН публикува на 9 октомври изявление, че „конференцията „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, която ще се проведе на 11 октомври,  в Руския културно-информационен център, не е организирана от Секцията „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института за изследване на обществата и знанието при БАН, нито от друга структура на Българската академия на науките.”
Пояснено е, че програмата на тази конференция е била публикувана на Фейсбук страницата на тази „научна” секция и така се е създало „погрешното впечатление за участие на института в организацията на събитието, което не отговаря на истината.”  На Фейсбук страницата на секцията информацията вече я няма. Но затова пък я има в афиша за предстоящите събития на Руския културно-информационен център и наистина се проведе в зала на центъра, а организатори се оказаха все червени учени и номенклатури на БКП, начело със злополучния премиер Жан Виденов.

videnov_n.jpg

donco_n.jpg

На конференцията  се говори срещу българите и България. Срещу българофилите. Срещу онези наши обществени и политически дейци, представители на художествената и научната интелигенция, които са имали достойнството своевременно да ни предупредят за опасностите от агресивната руска политика. Всъщност става дума за хибридната война, която Руската империя води срещу България чрез антибългарската доктрина на сланянофилството. Става дума и за доктрината на болшевизма, която за близо половин век бе превърната в господстваща идеология у нас. Става дума и за спекулаците с православието, целящи да ни убедят,че Русия едва ли не е център на тази религия. Вятър и мъгла. Нима ако бяха истински християни руснаците щяха да допуснат да ги управляват 70 години такива диви атеисти, каквито бяха руските болшевики. Българският народ е християнски народ още от времето, когато най-важната грижа на племената покрай Москва река е била да се пазят от комарите от околните блата. Техният княз Александър Невски става мохамеданин и може би затова всяка молитва отправена към Бога от едноименния софийски храм не стига до Него. Или ако стига, то това става с посредничеството на Аллах.

Русия напада главно християнски и славянски народи с цел да ги окупира и постави под пълна зависимост. Пресен е примерът с окупацията на украинския полуостров Крим. Класически е примерът с окупацията на Полша. След Втората световна война СССР окупира много държави. България бе една от тях. Една от задачите на окупаторите бе да ликвидират православието, да отнемат християнската вяра. Някой да си спомня на гроб на комунист да има поставен християнски кръст? Бяха наслагали като ненормални петолъчки на надгробните могили.
Научното „събитие” става в центъра на държава член на Европейския съюз. Но да оставим Европейския съюз. Не е излишно да си припомним, че не друг, а родолюбецът Иван Вазов ни е написал знаменателното стихотворение „На руските воини”, в което има следните пророчески стихове: „взорът ви свети зловещо…” „строшихте ни игото тежко, /а днеска ни носите ново!”  В тази си творба Вазов въвежда  ключовата дума, която и днес е препъни камък в българо-руските отношения. Това е думата СВОБОДА.  От една страна поетът казва: „И пак не ви мразим (не крия: /обича ви още народа)”.  Но бърза да поясни: „любим и свойта свобода, / стократно по любим я ние.” Появата на „стократно” в тези стихове подчертава огромната пропаст, която трябва да разделя отношението на всеки българин  към Русия, от любовта към собствената ни стократно по-ценна свобода и независимост. Иван Вазов разбира свободата именно като независимост: „и няма ний врат да превием / пред никакво иго позорно!”  Защото за него свободата е „кумир”, за който  „ние се бием/  и с чужд, и със близък упорно”. Затова и поета съжалява русите, че нямат още свобода като българите и им я пожелава, но с поуката, че за нея „кат нас да живейте и мрете!”
Всъщност, ако руските политици, а и самите руснаци, не бяха така агресивни спрямо други народи, ако не мислеха за нас българите като за кокошки, които трябва да кудкудякат в техния двор („Курица не птица и Болгария не заграница”), може би биха намерили път и към собствената свобода. Но техните управници са фили на тиранията.

Тиранофили са. Автократи. Диктатори

Днес те се гневят на глобализацията, която е еманация на свободата. Живееш, пътуваш, работиш, ползваш достиженията на съвременната цивилизация във всяка точка на света. Ти си свободен гражданин на света. Ти си просто човек. Това е глобализацията. Докато Кремъл ни предлага доктрината на евразийството. Западът трябвало да загине (естествено най-напред САЩ, защото именно там най-напред са приети ценностите на свободата и независимостта!), глобализацията трябвало да приключи като се замени от бъдещия евразийски свят и човек. Засега Владимир Путин не казва що за мърша ще е това евразийство, но със сигурност, ако за руснака има водка ще става за мезе.
Имаше период в България, когато „русофилството” бе превърнато в официална държавна политика, то бе „слънце и въздух за всяко живо същество”. Национален празник ни бе денят на съветската окупация и на държавния преврат – 9-ти септември 1944 г. Чествахме като национален празник и националният празник на „братушките” – 7 ноември.  Трети март не беше празник. Работен ден беше. Русофилите ни принуждаваха да изучаваме собствената си история по руски учебници. Това бе антибългаризъм. Днес всичко това е вече минало, но затова пък „научната конференция” за русофобството е настояще.
Българофилството,  което русофилите наричат русофобство, е естествено присъща за нацията ни защитна реакция.  Всеки народ има своя защитна реакция. И понеже ние най-много сме патили от Русия е логично и нашата защитна реакция да бъде най-напред спрямо Русия. Но забележете, че ние не мразим Русия. Омразата не е българско чувство. Ние обичаме само своята България. Родолюбието, патриотизмът, обичта към България и „страхът”,т.е. фобията от Русия, са нормални български чувства.  В този свой страх ние може би малко изневеряваме на завета на Ботев: „силно да любим и мразим” и дори сме по-близо до Вазовото разбиране: „и пак не ви мразим”. Но без значение, дали сме Ботеви или Вазови, ние имаме нужда от дистанция спрямо Русия. И от предпазни мерки, които днес се наричат „грижа за националната сигурност”. И от равнопоставена политика спрямо Русия. Ние трябва да си „филим” своята свобода, своята независимост, да следваме своите европейски национални интереси. Това искат днес русофобите.

Източник: Фактор.бг

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme