Антоний Гълъбов през 2013г.: БСП се разпада до края на годината, агонията им приключва

Интервю на Васил Василев

– Г-н Гълъбов, какво се крие зад отказа на правителството да подаде оставка, въпреки вече окървавения протест срещу кабинета?

– Правителството е мотивирано от факта, че това, което прави, ще го задържи във властта. Очакванията и разчетите им са, че няма достатъчно устойчива гражданска съпротива, а протестите ще бъдат изтощени и няма да успеят да се разширят. Според тях, в крайна сметка, всичко ще остане така, както е било. БСП никога не е била единна партия. Това е и една от заблудите, към която много хора се насочиха и претърпяха до голяма степен крах заради неоценяването на вътрешната същност на БСП. Там винаги са се водили войни между клановете и някогашните партизански отряди, фамилии и групи от интереси. Съпротивата срещу Станишев нараства, защото много хора си дават сметка, че това е краят на БСП – такава, която я познаваме от нейното създаване. Този край не може да бъде избегнат. Независимо кога, мандатът на правителството няма да завърши. Падането от власт този път ще бъде окончателно за БСП. В този смисъл, ако трябва да се разгледа поведението на групата около Сергей Станишев, в нея единствената цел е да се борят за оцеляване. Това оправдава и използването на по-голяма сила за налагането на власт. Най-голямата лява партия няма бъдеще в този си вид. Прекалено дълго тя оцеляваше по този начин и влоши общия политически живот в страната. Мисля, че в края на тази година агонията ще приключи. Най-лошото е, че цената на агонията винаги се плаща от друг.

– Това ли е и причината левите интелектуалци да се скрият от медийното пространство?

– Последната реплика, която съм чул от Стефан Данаилов беше „Сега е време да си мълчим и да се срамуваме”, когато беше назначен Делян Пеевски в ДАНС. Вижда се, че панаирджийските номера от типа „Бузлуджа” вече не работят. Зад това все повече хора виждат, както неискреността на ръководството на БСП, така и че то си отива заедно с партията си. През всичките тези години вниманието беше насочвано към това, което се случваше или не се случваше вдясно. Имахме непрекъснати разговори за това, че десницата умира, че се трансформира, докато червените интелектуалци, както ги наричате, а и останалите хора около г-н Станишев, не можаха да консолидират БСП. В същото време проблемът винаги е бил БСП, защото в България няма нормална левица. Партията си отива, но цената, която ще платим, ще е много висока.

– Какво ще последва оттук нататък в „столетницата“?

– В България никога не е имало нормална левица. По света никъде в страните, които се развиват в тази посока комунисти и социалдемократи не са били заедно. Никъде не е имало скупчване на етикети на едно място, каквото повече от 20 години гравитира около БСП. Нормализацията вляво е проблем. Тя ще протече по-бавно, отколкото вдясно. През следващите години хората с леви убеждения ще имат много сериозен проблем с това да установят кого подкрепят и да намерят собствената си политическа физиономия.

– Ще успеят ли десните да се вдигнат от тежкия удар, който получиха на последните избори?

– Следващият парламент ще бъде доминиран от партиите, които са част от ЕНП. Това е сигурно. Проблемът е, че има десни избиратели, но липсват десни лидери. Като че ли има някаква асиметрия между дясното и лявото в България, защото ако избирателите на левицата не нарастват на БСП, то десните избиратели са повече. Но те продължават да страдат от липсата на адекватното политическо представителство. Очаквам десницата през следващите години да постигне напредък, докато левицата ще премине през един дълъг период на радикално левите, за да преодолее наследството на БСП.

– Може ли НДСВ да се върне в политиката с щурма на коалициите?

– Те правят коалиция със Свободните демократи, но в момента политиката не се интересува от това. В момента хората се интересуват от смислено решение да се излезе от кризата с политическо решение и да се намери алтернатива на управлението на Орешарски и не толкова лош вариант като този на кабинета „Беров”. Първите стъпки са много обезпокоителни, но не е пълно копиране на управлението на Любен Беров. Тогава то бе съставено с мандат на ДПС, подкрепено от БСП. Премиерът Пламен Орешарски вече създава подобна атмосфера, въпреки че мандатът в момента е на социалистите. 20 години е потресаващо да влезем в същия капан. Аз се притеснявам, че щетите, които ще нанесе подобно управление, ще са тежки и излизането от подобна криза ще отнеме много време. НДСВ иска да бъде в т. нар. реформаторски блок. Партията е от този тип, която иска да влезе в подобен тип спасителни капсули. Като Ноев ковчег, в който да се натоварят всички, за да могат да оцелеят. Това е тяхната политика, която в крайна сметка няма нищо общо с българските граждани. Смятам, че Остап Бендер е прав, че „спасението на давещите се е дело на самите давещи се”.

– Приключва ли политическата кариера на Волен Сидеров с оставката на Орешарски?

– Не, напротив. Той е подходящ  и удобен за подобна ситуация с ролята си на актьор. Големият проблем е в това, че завръщането на ГЕРБ в парламента промени сценария за поведението на „Атака”. Тя загуби своеобразната си важна роля на крепител на кворума. Загубата на Волен Сидеров ще го тласне към друго развитие и ще се завърне към собствената си същност. „Атака” ще изглежда все повече и повече като една лява комунистическа опозиция, каквато беше и по-рано. Това единственият шанс на партията. Внимателно слушам изказванията на представителите на „Атака” и чувам завой към лява критика. Това е завой, който партията ще вземе безпроблемно, защото голяма част от избирателите й са бивши комунисти. Като цяло те ще гласуват „въздържал се” по повод бюджета, с което няма да го застрашат и ще покажат, че подкрепят правителството. Това е и първият вот на доверие кабинета. „Атака” ще се движи към неокомунистическа опозиция срещу БСП, защото знае, че това е единственият начин да оцелее. Сидеров няма да предприеме атака срещу ДПС. Очевидно е, че той няма да разчита на този ход, тъй като губи подкрепа и доверие. „Атака” ще се опита да се върне към твърдите ядра на разочарованите бивши комунисти.

– Ще бъдат ли насрочени нови избори през септември, каквото е искането на голяма част от протестиращите?

– Не, не смятам, тъй като ситуацията се промени. Функционерите на БСП, както и други групи са решени на всичко, за да не позволят предсрочни избори тази година. Проблемът на този парламент е фактът, че той се разминава драматично с реално съществуващите политически ориентации в България. Голяма част от депутатите в Народното събрание не си дават сметка, че в пленарната зала има само четири партии, а между един четири процента на изборите взеха от вота на народа спечелиха 10 партии. Имаме парламент, който не представлява предпочитанията на обществото. В момента сме свидетели на един консолидиран парламент, който не отговаря на реалността. Един следващ парламент, ако обстоятелствата го позволят, трябва да имаме 6 или 7 парламентарни групи. Въобще не е вярно, че предсрочните избори щели да възпроизведат същия резултат, както твърдят хора от управляващите. Не твърдя, че мнозинството ще се състави по-лесно, както и ще се вземат по-лесно решения, но Народното събрание ще отговаря по-точно на тенденциите и политическите нагласи в българското общество.

фактор.бг

Подобни публикации


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme