„Атака“ е най-антизападната партия в ЕС. БСП и патриотите в топ 20

„Атака“ оглавява класацията на най-антизападните и антиевропейските партии в Европа. Това пише в доклад на Европейския съвет по външни отношения (ЕCFR), публикуван в петък и озаглавен „Русия, антизападна идеология и партиите в Европа“.

Изследването е на база анализ на всички общо 252 партии, представени в националните парламенти на държавите от ЕС. Европейският съвет по външни отношения е събрал достатъчно данни, за да класира в четири категории 181 от анализираните политически сили в 22 страни – крайно антизападни, умерено антизападни, умерено про-западни и категорично прозападни.

Фактът, че българска партия е начело на Топ 30 на антизападните партии не е единственият смущаващ по отношение на страната ни. В класацията на най-крайните антизападни формации сме представени с общо 5 формации. На 14-о място в списъка е БСП, на 17-о – АБВ, на 20-о – „Патриотичен фронт“ (името на коалицията между НФСБ и ВМРО в предишния парламент, които сега са партньори с „Атака“ в „Обединени патриоти“ и управляват заедно в коалиция с ГЕРБ – б.р.). На 27-ата позиция е партията на Николай Бареков „Презареди България“.


Надпис

„Партиите с най-антизападна насоченост са крайно десни, антисистемни и дори фашистки“, пише в анализа и „Атака“ е редом с Националния фронт във Франция, формацията на Найджъл Фараж във Великобритания, Партията на свободата в Австрия, крайнодесните формации в Словакия и Унгария, Северната лига в Италия и т.н. Според класацията дори Гръцката комунистическа партия е една идея по-малко „антизападна“ от родните пет партии и затова е на последното 30-о място в подреждането.

Общото между партиите в списъка е, че са против ЕС, отхвърлят свободната трговия и глобализацията, против са политическия и социалния либерализъм и възприемат миграцията от нехристиянски общества като екзистенциална заплаха.

„Крайнодесните формации преобладават в категорията на най-антизападните партии, въпреки че в списъка са и някои леви партии като Българската социалистическа партия, Бившата комунистическа партия на Португалия, както и популистки партии като „Пет звезди“ в Италия“, пише още в документа. И се подчертава, че „с няколко изключения“, всички 30 най-крайни формации са в опозиция в държавите си. Примери кои от тях са във властта не са дадени.

Друга характерна черта на най-антизападните партии е поддържат тясна и пряка връзка с Кремъл, настояват за здрави връзки на държавите им с Русия и са „за“ отпадане на санкциите среку държавата, наложени заради анексацията на Крим от режима на Владимир Путин, защитават руските интереси. Изключение от това правило правят единствено шведските демократи.

В доклада присъства и изречение, че „БСП, която неотдавна спечели президентските избори в България, е най-антизападната от всички традиционни партии в Европа“ (The Bulgarian Socialist Party, which recently won the country’s presidency, is the most anti-Western mainstream party in Europe.).

В класацията на „умерено антизападните партии“ България има един представител –ДПС, става ясно още от доклада. В тази част от анализа Движението си прави компания с формации както отляво, така и отдясно. Тук са испанците от „Подемос“, но и „Форца Италия“ от Апенините. В тази част от класацията партиите приемат част от западните ценности – дали ще е икономическият либерализъм или светския характер и отвореността на обществата зависи от това в кой политически спектър са. В тази категория попадат и немалко „традиционни“ европейски партии като Народната партия в Австрия, Социалдемократите от Австрия и Словакия, „Фидес“ в Унгария и т.н.

Според доклада в тази категория формациите също демонстрират предпочитания за по-близки отношения с Русия, като изключение правят две финландски формации, една италианска, една полска и Консерватилната народна партия в Естония. ДПС е извън изключенията за връзки с режима в Кремъл, ако се съди по резултатите.

В категорията „умерено про-западни партии“ от родните формации попада единствено ГЕРБ. Тук са общо 49 формации, повечето от които са на власт в страните от ЕС. ГЕРБ са в компанията на Британските консерватори, но и на френските и португалските социалисти, германските социалдемократи и още няколко предимно социал-демократически формации.

В тази категория има доста леви формации, които са напълно прозападни с едно единствено изключение – отношението им към взаимодействието с Русия. По някаква причина и ГЕРБ е сред примерите, а отличителна черта на тези партии е това, е нито подкрепят кремълския дневен ред в Европа, нито се конфронтират с Москва, но промотират по-тесни икономически връзки с Русия, става ясно още от анализа.

„Изцяло про-западните партии“ са общо 71 в Европа и сред тях са и най-влиятелните – Германският хистияндемократически съюз, формацията на новия френски президент Еманюел Макрон, социалдемократите в Португалия, социалистите в Испания и много други.

В анализа към данните, визиращ общата политическа картина в страните от ЕС, България присъства като страна, в която политическата система клони по-скоро към антизападни позиции. В същата категория попадат и сържави като Австрия, Гърция, Унгария и Словения. Едно от обясненията на авторите на изследването е икономическото състояние и влиянието на т.нар. „бежански проблем“. Въпреки това обаче подкрепата за ЕС у нас е на доста по-високо ниво в страни, в които има антиевропейски настроения.

Подкрепата за продължаващото управление на Башар Асад в Сирия от страна на България я разделя от останалата част от Европа,пишат още авторите на изследването. Други модели на антизападно поведение включват още желанието за по0добри отношения с Русия, опозиция на санкциите срещу режима в Москва, скептитизъм по отношение на трансатлантическите отношения. Все пак подкрепата за ЕС в България е сравнително силна. Русия има връзки с различни български партии и обществени фигури и опитите за влияние са и документирани. Но, за разлика от Унгария (с премиер Виктор Орбан – б.р.), премиерът Бойко Борисов се опитва да сдържа руското влияние, което понякога го вкарва в спорове с бизнес елити.

„Решението на България да откаже на Русия достъп до въздушното си пространство за операциите на Москва в Сирия през 2015 г. потвърждава, че визията е солидарностат и партньорството с НАТО да са на първо място“, пише още в документа. Авторите обаче допълват: „Но про-руските среди в България силно критикуват този подход.  Това може да се отрази във вътрешната политика на страната“.

* Изследването е на база анализ на мненията на 91 изследователи и водещи журналисти от страните от ЕС. Те са оценявали възгледите на партиите по 12 параграфа – подкрепа за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; подкрепата за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; отношенията с Русия; санкциите срещу Кремъл; отношението към Украйна, ; бежанците и миграцията; войната в Сирия; свързаност на партията с Русия. От България са участвали трима души. 

Подобни публикации


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme