Властта на простаците

Този текст е част от есето на Иво Беров „Властта на простаците“, писано в далечната 2011 година. То звучи повече от актуално и днес .

“ Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни.

 Единият въпрос : „ Защо в България простаците са на власт „ си има на пръв поглед съвсем естествен отговор : „ Защото ги избират простаци”.
А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.
Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство.
 И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач ? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител ? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак ?
 В натрапващия се отговор „ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.
 Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и властник / ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член / ще направи куп простотии и глупости.
 Простакът би могъл да го съобрази и го съобразява. На него обаче, явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач ще направи куп простотии и глупости, защото неговите разсъждения са кривнали в друга посока.
 „ Той може да ги направи простотиите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е
Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен. „
Така разсъждава простакът.
За да може едно племе да се договеди, че е по-добре да се довери на малцината умни, образовани, кадърни, можещи и знаещи свои представители, които не са баш народни и никак даже не са и поради тази причина не са особено готини, вместо да се довери на народните простаци, които са готини, щото са от „наш,те” са нужни най-вече две неща.
1.     Време. Доста време. Столетия примерно. Столетия свободен живот с възможност за избор – личен, граждански, обществен и политически. А не векове турска, съветска, комунистическа, царска или българска робия.
2.     Култура. Което означава ум, знания и опит, придобити тъкмо след осъществената възможност за избор. С поуките от избора, които се предава от поколение на поколение.
 Свободните хора избират, пробват, грешат, успяват и вървят напред. Робите си кютат и чакат някой да ги оправи.

„Всичката небесна лъчезария на Бойкоборисовото властване тръгва отгоре и се спуска надолу с цялата пошлост, посредственост и простащина. Диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията като чест, достойнство, образование, възпитание, изисканост, ум, вкус, дарба, извисеност, духовност, благородство. Те ги потискат, защото не могат да ги да разберат, осмислят и пресъздадат. Неграмотният простак става доктор на науките. Невежият тройкаджия става министър на културата. Посредствената курва с прозвище „мадам” става журналистка и получава почетна награда. Престъпникът става уважаван кмет. Ченгета, далавераджии и доносници биват удостоявани с най-високи държавни отличия.
Биячът – наркодилър и търговец на амфетамини става премиер.
Обръщенията „цървул, галош, Ичката ви майчина” стават образец на изящна словесност.
Така е при властта на простаците.“

 

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme