Ужасяващ разказ от лагера на смъртта в Ловеч: Умъртвиха 650 души пред очите ми

„За месец избиха над 650 човека пред очите ми. Удряха ги със сопи и колове, докато не издъхнат. Труповете складираха до тоалетната. На тяхно място идваха нови попълнения“, тази разтърсваща изповед направи пред „България Днес“ 75-годишният Кольо Колев. Той е единственият страдалец, успял да се измъкне от ловешкия дом на терора „Слънчев бряг“. Колев и до днес се буди от кошмари, свързани с престоя му в концлагера, и часове след това не може да затвори очи отново. Разказва, че зверствата, извършени там, са безброй, и трудно намира думи, за да ги опише.
„Веднъж убиха 19 души в рамките на две минути! Тази гледка ми се е втълпила толкова жестоко в главата, че даже нямам думи, за да я разкажа. Взривиха всички“, спомня си още изстрадалият мъж, а ужасът продължава да се отразява в очите му, пише в репортажа си „България днес“.

В този момент ръководителят на лагера Николай Газдов наредил да докарат газката, която отговаряла за труповете.

„Ние натоварихме всичко. Ловиш ръка и тя още трепери, топла е, ручи кръв от нея. Дали ръка, дали глава, нямам думи просто. Всичко беше обезобразено. Все едно бяха минали през машина, която ги е пресовала и ги е разхвърляла на парчета наоколо“, довърши бившият лагерист, вървейки по земята, на която преди 57 години са се търкаляли откъснатите крайници на неговите събратя.
Колев е попаднал в лагера през 1959 година, когато е бил едва на 18 години. Изкарал там около година. Арестували го, защото надянал барабан на главата на един музикант по време на забава.

„Не заслужавах чак такава съдба. Те просто целяха да съсипят семейството ми! Баща ми беше последният частник. Вуйчо ми пък беше един от първите трима изпарени в лагера в Белене. Вкаран е в деня, в който арестуват земеделския лидер Никола Петров, защото били съученици и близки приятели. Сутринта рано чух, че джипът спира пред нас. Аз се направих на заспал. Майка ми се притесни, извика баща ми. Те обаче ме отведоха“, спомня си Колев.

Закарали го в Ловеч, където го посрещнал майор Газдов, по-късно станал известен като Човека смърт. Викали му така, защото бил най-свирепият надзирател в поделението.

„Газдов нареди да извикат подчинения му Шахо, за да ни отведе на кариерата. След 2-3 минути циганинът се появи и ни закара горе. Първите 2-3 дни не спирах да кроя планове как да избягам“, разказа още той, минавайки под влаковите линии, където едно време бил стоварен с баничарка.

По това време лагерът бил под наблюдението на зам. вътрешния министър Мирчо Спасов. Седмица след като Кольо бил вкаран в трудовото общежитие, Спасов държал реч пред лагерниците.

„Тогава ни обясни, че ние сме зародишът на най-страшния бацил на новото социалистическо общество. Вие сте тук, каза, не за оцеляване, вие сте тук за стерилно унищожаване! Това бяха думите на Мирчо Спасов“, разказа с треперещ глас Колев, обикаляйки кариерата.

Зверските убийства в лагера на затворниците били извършвани от хората на Николай Газдов, Цвятко Горанов и Петър Гогов. Те са били около 35-40 души, всичките криминално проявени. „За тях знаех, че някои са изнасилили собствените си майки, сестри. Говореше се, че Шахо е убил брат си, за да заеме неговото място в лагера“, спомня си за псевдонадзирателите си Колев.

Цялата шайка била събрана, за да извършват мръсните поръчки на началството. Труповете на лагерниците били складирани близо до тоалетната, докато дойде газката да ги закара в Белене.
„Газката не се разкарваше за 5-6 трупа. Идваше по 2-3 пъти седмично и обираше по поне 20 мъртъвци.

Стоварваше ги до остров Персим. Там се гледаха много прасета. По-късно очевидци разказваха как видели свинете да ядат мършата“, описа зловещата гледка оцелелият.

Колев си спомня и едно момче, което се опитало да избяга, скачайки във влака, в който хвърляли камъните от кариерата. Не успяло да уцели вагона и си счупило двата крака. Газдов не позволил да бъде откаран в болница и наредил да отрежат краката му с трион. До няколко дни момчето починало от раните си. Жени в лагера също не липсвали. Били около 65-70. Те работели наравно с мъжете, а гаврите с тях били ежедневие.

„Имаше една Къна, беше надзирателка, любовница на Газдов май. Избираше няколко момичета, караше ги да се оплакнат с жабурнясала вода и ги пращаше в канцелариите на началниците“, разказа с дълбока болка Колев.

Бившият лагерист е единственият, който е измъкнат от лагера, докато все още е функционирал. Останалите оцелели били освободени след разтурянето му през април 1962 г. Кольо бил изведен, защото трябвало да участва в състезание по борба. На него станал републикански шампион. Тогава се запознал с председателя на Европейската федерация по борба Цено Ценов. Именно той застанал зад гърба му и не позволил младото момче да бъде заточено отново в концлагера.

До 1990 г. Кольо не смеел да сподели на никого какво точно е преживял и къде е бил откаран през 1959 г. Дотогава версията му била, че е бил пратен в спортен лагер.

„След като излязох, спечелих 5-ца от тотото. 2800 лева ми дадоха. Купих една френска кола. Започнах да обикалям около къщата на Газдов в град Левски. Мислех да напълня двигателя с експлозиви и да се взривя в дома му. Често пъти обаче ми е минавало на акъла, че ако него случайно го няма, ще загинат невинни хора“, изповяда се Колев.
Източник: blitz.bg

Подобни публикации


loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Синьо © 2016 Tyxo.bg 

counter Frontier Theme